Мъчителното раждане, увредило мозъка на обезобразения мъж, бе засегнало само част от телесните му способности, но не и прекалено развитата му, чувствителна душа, която му даваше огромната му власт. Но хромият мъж бе крайният, завършен продукт на рода си. Само у него природата бе изминала пътя, определен за Клана, докрай. По-нататъшното развитие бе немислимо без радикална промяна и отличителните им белези вече не можеха да се приспособяват. Подобно на таченото от тях огромно същество и сума ти още животни, които деляха с тях околната среда, те бяха неспособни да преживеят радикалната промяна.
Представителите на човешката раса бяха с достатъчно високо обществено съзнание, за да се грижат за слабите и ранените, достатъчно духовно осъзнати, за да погребват мъртвите си и да се прекланят пред великия си тотем, хора с огромни мозъци, но без челен дял, които не крачеха с едри крачки напред, които почти не бяха отбелязали прогрес за близо сто хиляди години, бяха обречени да си отидат като рунтавия мамут и огромната, пещерна мечка. Те не го знаеха, но дните им на земята бяха преброени, бяха обречени на изчезване. В лицето на Креб те бяха достигнали края на рода си.
Айла изпита усещане сродно на пулсирането на чуждо кръвообращение, наложено върху собственото и. Мощният мозък на всемогъщия маг изследваше чуждите му извивки като се опитваше да намери къде да се вкопчи. Съчетанието не бе идеално, но той откриваше сходни пролуки и където такива не съществуваха, опипваше за други възможности и осъществяваше връзката там, където се забелязваха само склонности. С изненадваща яснота тя внезапно осъзна, че именно той не само я бе извадил от бездната, ами и отгоре на всичко не позволяваше на останалите магове, които бяха свързани с него, да разберат, че тя присъства. Тя едва долавяше връзката му с тях, но не можеше да ги усети всичките. И те знаеха, че е осъществила връзка с някого другиго — или нещо друго, но и насън не можеха да си представят, че това е Айла.
И в мига, когато разбра, че Мог-ър я бе спасил и все още се намираше под негова закрила, и стана понятно бездънното благоговение, с което маговете се бяха отдали на канибализма, отвратил я толкова. Не бе наясно, нямаше как да разбере, че това бе един вид причастие. Причината за Събирането на Клановете бе да укрепи единството им, да ги направи Клан. Но Кланът означаваше нещо повече от десетте присъстващи Клана. Всеки от тях познаваше Кланове, които живееха твърде надалеч, за да предприемат пътуване за това събиране, те посещаваха Събирания на Кланове по-близо до пещерите си. И въпреки това бяха от Клана. Наследството, което споделяха всички те, бе едно и също и те не го забравяха и какъвто и да е обред, извършен на което и да е Събиране имаше еднакво значение за всички. Маговете вярваха, че допринасят за благоденствието на Клана. Поглъщаха безстрашието на младежа, който придружаваше Духа на Урсуз. А след като бяха мог-ъри, скътали изключителни способности в мозъците си, именно те щяха да вдъхнат куража му на всеки.
Ето това бе причината за гнева на Мог-ър, както и за страха му. По стар обичай единствено мъжете имаха право да участват в церемониите на Клана. Ако някоя жена видеше дори най-обикновена церемония, извършена от един-единствен Клан, това означаваше, че Кланът е обречен на гибел. А това не беше обикновена церемония. Ставаше дума за церемония от огромно значение за целия Клан. Айла бе, жена, нейното присъствие можеше да говори само за едно нещо — за необратимото, непоправимо бедствие и гибел на всички от тях.
А тя дори не бе жена от Клана: Едва сега Мог-ър разбра това със сигурност, която повече не можеше да отрича. От мига, когато усети присъствието и, той знаеше, че тя не е от Клана. Също толкова бързо осъзна последствията от нейното присъствие, но вече бе твърде късно. Последствията бяха необратими и той много добре го разбираше. Но престъплението и бе толкова голямо, че не знаеше как да постъпи, дори смъртно проклятие не бе достатъчно. Преди да реши, искаше да знае повече за нея и чрез нея за Другите. Изненада се, че я усети да вика за помощ. Другите бяха различни, но не можеше да няма и прилика. Чувстваше, че трябва да разбере в името на Клана и обзелото то любопитство бе по-силно от обичайното за човека от расата му. Тя винаги бе възбуждала любопитството му, искаше да знае с какво е по-различна. Реши се на един експеримент. След като проникна със сила в дълбините на мозъците им, всемогъщият мъж — властващ над деветте мозъка, които не се различаваха от неговия и охотно му се подчиняваха, и отделно от тях над един друг, който бе подобен и все пак се различаваше — ги отведе всички в зората на началото.