— Махай се оттук! — Айла се сепна от рязката му заповед, изненадана, че е способен да викне толкова високо. После осъзна, че той изобщо не бе проговорил. Не бе го чула, а го бе усетила. — Махай се от пещерата! Бързо! Веднага си върви!
Тя изскочи от укритието си и се втурна по прохода. На няколко от каменните лампи им бяха изгорели фитилите от мъх, други пращяха, малко преди да угаснат. Но имаше достатъчно, за да осветяват пътя и. От вътрешните пещери не се чуваше нито звук, там всички мъже и момчета вече спяха своя сън без сънища. Стигна до факлите, някои от тях също само пушеха и най-сетне изскочи от пещерата.
Още бе тъмно, но вече се забелязваха първите плахи проблясъци на новия ден. Умът на Айла бе бистър, никаква следа от силния опиат не бе останала, но бе напълно изтощена. Видя жените, натъркаляли се по земята, пречистени и капнали от умора и си легна до Уба. Още беше гола, но не обърна внимание на утринния хлад повече от останалите голи, спящи жени.
Когато Мог-ър се добра до входа на пещерата, след като я бе последвал по-бавно, тя вече бе потънала в дълбок сън без сънища. Примъкна се куцешком до нея и се загледа в разрошената и руса коса, толкова видимо различна от косите на останалите жени, колкото бе и самата Айла, и огромно бреме легна на душата му. Не трябваше да я пуска. Трябваше да я изправи пред останалите и още там да нареди да я убият заради престъплението и. Но каква ли полза щеше да има от всичко това? С това нямаше да се отмени катастрофата, която вещаеше присъствието и, нямаше да им се разминат бедствията, които Кланът трябваше да понесе. Какъв смисъл имаше да я убиват? Айла бе само представителка на расата, си, а и точно нея обичаше.
25
Гуув излезе от пещерата, утринното слънце го заслепи, разтърка очи и се протегна. Забеляза Мог-ър, седнал изгърбен на един дънер, забил очи в земята. „Сигурно сума ти светилници и факли са загаснали и някой може да се обърка и да се загуби, помисли си той. Ще попитам Мог-ър дали да долея в светилниците и да поставя нови факли.“ Чиракът решително закрачи към магьосника, но се спря щом видя измъченото лице на стареца и безнадеждно изгърбените му рамене. „Май ще е по-добре да го оставя на мира, просто ще взема да я свърша тази работа“.
„Мог-ър се е състарил, мислеше си Гуув, влизайки обратно в пещерата с мехур меча мас, нови фитили и още факли. Все забравям колко е стар. Пътуването му се отрази лошо, пък и с церемониите видя сума ти зор. А ни предстои обратното пътуване. Интересно, никога досега не съм го смятал за стар“, хрумна му на младия ученик.
Още неколцина мъже излязоха от входа на пещерата, потъркаха сънените си очи и се вторачиха в голите жени, налягали в безпорядък по земята, като се питаха, както винаги, от какво ли пък толкова са се уморили. Първите събудили, се жени хукнаха за дрехите си, после взеха да разбуждат останалите, преди още мъже да са излезли от пещерата.
— Айла — викна Уба, като я разтърсваше. — Айла, събуди се.
— Ъхъмф — смутолеви Айла и се отърколи на другата страна.
— Айла! Айла! — викна отново Уба и този път я раздруса по-силно. — Ебра, не мога да я събудя.
— Айла! — повиши глас жената и я разтърси по-грубичко. Айла отвори очи, опита се да отговори с жестове, после отново ги затвори и се сви на топка. — Айла! Айла! — повика я отново Ебра. Младата жена пак отвори очи. — Отиди в пещерата да си отспиш, Айла. Не може да останеш тук, мъжете вече стават — заповяда и Ебра.
Младата жена се запъти към пещерата. Миг по-късно се появи отново, съвсем будна, но бледа като сняг.
— Какво има? — попита с жестове Уба. — Съвсем си бяла. Все едно, че си видяла някой дух.
— Уба, ох, Уба. Паницата — Айла се строполи на земята и зарови лице в ръцете си.
— Паницата ли? Каква паница, Айла, не разбирам.
— Счупена е — успя да каже със знаци Айла.
— Счупена ли? — обади се Ебра. — Може ли една счупена паница да ти създава толкова грижи? Можеш да си направиш друга.
— Не, не мога. Няма да е като нея. Думата ми е за паницата на Иза, дето я е получила от майка си.
— Мамината паница ли? Мамината обредна паница? — запита Уба с покрусено лице.
Сухото, крехко дърво на древната реликва бе загубило след толкова поколения употреба всякакво гъвкавост. Беше се образувала тъничка пукнатина, но под белезникавата патина не се забелязваше. Ударът о твърдия каменен под на пещерата, когато се изхлузи от ръката на Айла и бе дошъл в повече. Сцепила се бе на две.