Изправи се в цял ръст, доколкото му позволяваше едничкият, читав крак като се опитваше да не се подпира много-много на тоягата си. После, насъбрал цялото си достойнство и това на Народа си, с непоколебима величавост се извърна и излезе от пещерата.
— Брод!
Младежът се приближи до мъжа, който го бе поздравил. Жените от Клана на Брун бързаха да приключат с утринната храна, възнамеряваха да потеглят, щом като се нахранят, а мъжете се възползваха от последната възможност да си побъбрят с хората, които нямаше да видят още седем години. Някои от тях едва ли щяха да се срещнат отново. Разговаряха надълго и нашироко за подробностите от вълнуващото Събиране, просто, за да не избледнее споменът веднага.
— Добре се справи този път, Брод, а на следващото Събиране ще бъдеш вече вожд.
— Другия път може пък ти да спечелиш — отвърна с жестове Брод като се пъчеше от гордост. — Просто имахме късмет.
— Кой като вас! Кланът ви е първенец, мог-ърът ви е начело, дори знахарката ви е първа. Знаеш ли, Брод, голям късмет имате с Айла. Не са много знахарките, дето ще се опълчат срещу пещерната мечка, за да спасят живота на един ловец.
Брод леко се начумери, после зърна Воорд и се приближи към него.
— Воорд! — поздрави го той с жест. — Биваше си те този път. Зарадвах се, когато те предпочетоха пред Нуз. И него си го биваше, но ти определено бе по-добър.
— Ама и ти заслужено бе избран за победител, Брод. А и в надбягването си те биваше. Целият ви Клан заслужава първенството си, дори знахарката ви е начело, макар и отначало да се съмнявах. Като станеш вожд, добре ще е да имаш край себе си такава знахарка. Само дано не порасне още по-висока. Между нас казано, някак си неловко ми е да гледам, една жена отдолу.
— Да, тази жена е твърде висока — рече Брод с надменни жестове.
— Но какво значение има това, щом като е добра знахарка, прав ли съм?
Брод кимна едва-едва, после отклони по-нататъшния разговор с ръка и се отдалечи. „Айла, Айла и пак Айла, втръсна ми се от тази Айла“, мислеше си той, прекосявайки разчистената площадка.
— Брод, исках да те видя преди да си тръгнете — рече един мъж и тръгна да го посрещне на средата на пътя. — Както знаеш в Клана ми има една жена с щерка, уродлива като сина на знахарката ви. Говорих с Брун и той се съгласи да я приеме, но ми каза първо да говоря с теб. Най-вероятно до тогава ти ще си вождът. Майката е обещала да отгледа така дъщеря си, че да стане добра жена, достойна за Клана-първенец и за сина на първата сред знахарките. Нали не възразяваш, а, Брод? Няма по-разумно решение от това.
— Няма — отвърна с жестове сопнато Брод и се извърна на пети. Ако не беше толкова ядосан, може би щеше да възрази, но не му се искаше да влиза в спор заради Айла.
— Между другото, в надбягването нямаш равен, Брод. Младият мъж не видя тази забележка, вече бе извърнал гръб. Докато крачеше с горделива походка към пещерата, зърна две жени оживено да разговарят. Знаеше, че трябва да извърне поглед, за да не види какво си приказват, но просто продължи да се взира пред себе си като се преструваше, че не ги забелязва.
— … просто не можех да повярвам, че е жена от Клана и после като видях рожбата и… Ами само как отиде право при Урсуз сякаш си е от Клана-домакин и хич не я е страх от него. Аз не бих могла да го сторя.
— Говорих малко с нея, наистина е мила и се държи съвсем нормално. И въпреки това все се чудя дали според теб някога ще си намери стопанин? Толкова е висока, кой ли мъж ще иска жена му да е по-висока от него? Макар че е първата по ранг знахарка.
— Някой ми каза, че един от Клановете я имал предвид, но просто не останало време да доуточнят подробностите, а според мен искат да го обсъдят помежду си. Ако решат да я приемат, казаха, че ще пратят бързоходец.
— Но те нямат ли нова пещера? Разправят, че тя я е открила много просторна била, а и им носела щастие.
— Май се намира някъде близо до морето, а пътеките дотам са добре утъпкани. Според мен един добър бързоходец може да ги намери.
Брун подмина двете жени и се наложи да обуздае желанието си да перне мързеливите клюкарки, които си пъхаха носа, гдето не им е работа. Но не бяха от неговия Клан и макар че имаше право да наказва всяка жена, не беше умно да пердашиш жена от друг Клан без разрешението на стопаните или вожда, освен, ако нарушението бе очевидно. Според него по-очевидно от това, здраве му кажи, но за другите можеше да не се окаже такова.
— Знахарката ни казва, че е веща — тъкмо казваше Норг, когато Брод пристъпи прага на пещерата.
— Та тя е щерка на Иза — със знаци каза Брун, — а Иза я е обучила добре.
— Жалко, че Иза не можа да дойде. Чух, че била болна.