Айла почти не виждаше от сълзите, които се стичаха по лицето и.
— Защо ли ми трябваше да ходя на това Събиране на Клановете? Трябваше да остана тук и да се грижа за теб. Знаех, че си болна, защо изобщо тръгнах и те оставих?
— Не, недей, Айла — направи жест Иза. — Недей да се самообвиняваш. Не можеш да промениш това, което е писано. Когато тръгна, знаех, че съм на смъртно легло. Не би могла да ми помогнеш, никой не би могъл. Просто исках да те видя още веднъж преди да се преселя при духовете.
— Няма да умреш! Няма да те оставя да умреш! Ще се погрижа за теб. Ще ти помогна да оздравееш — зажестикулира Айла не на себе си.
— Айла, Айла. Има неща, които не са по силите дори на най-изкусната знахарка — От напъна последва пристъп на кашлица. Айла я подпираше, докато кашлицата не престана. Напъха постелята си зад жената, за да я повдигне и да облекчи дишането и, после взе да тършува сред струпаните около постелята на Иза цярове.
— Къде е оманът? Не виждам никакъв оман.
— Едва ли е останал — немощно направи знак Иза. Пристъпът на кашлицата бе изчерпал последните и сили. — Доста често го използвах, а не можах да изляза да набера още. Аба се опита да ми набере, но ми донесе слънчоглед.
— Не трябваше да те оставям — рече Айла и се втурна навън от пещерата. Срещна Уба с Дърк на ръце и Креб на входа. — Иза е болна — размахваше неистово ръце тя, — а дори няма оман. Отивам да набера. Огнището е останало без огън, Уба. Защо ми трябваше да ходя на това Събиране на Клановете? Трябваше да остана с нея. Защо изобщо тръгнах? — По мрачното лице на Айла, прашно от пътуването, личаха ивиците от сълзите и, но тя нито забелязваше, нито я беше еня. Спусна се надолу по склона, а Креб и Уба забързаха към пещерата.
Айла прецапа потока, втурна се към ливадата, където растеше билето и след като го откъсна, с голи ръце изрови корените му. Спирайки се на потока само колкото да ги измие, тя се юрна обратно към пещерата.
Уба бе наклала огън, но водата, която бе започнала да подгрява бе само хладка. Креб бе застанал над Иза и правеше церемонии движения, като влагаше повече страст от много дни насам и призоваваше всички, познати нему духове, да насърчат живителната и сила, умоляваше ги още да не я взимат със себе си. Уба бе оставила Дърк на една постелка. Той тъкмо бе взел да пълзи, а след това се изправи на ръце и колена. Припна към майка си, която бе заета да реже корените на малки парченца, но тя го отблъсна, когато се опита да суче. Айла нямаше време за сина си. Когато изсипа корените във водата и от нетърпение да заври добави още камъни, той зациври.
— Дай ми да видя Дърк — направи жест Иза. — Толкова е порасъл.
Уба го вдигна и го занесе на майка си. Положи бебето в скута на Иза, но той не бе в състояние да се гушка в скута на старица, която не помнеше и взе да се върти, за да слезе отново.
— Силен и здрав е — рече Иза — и вече без труд си държи главата изправена.
— Та той дори си има вече стопанка — обади се Уба — или по-скоро му обещаха едно невръстно момиченце.
— Стопанка ли? Че кой Клан ще му обещае момиче? Толкова млад и с неговия недъг.
— На Събирането на Клановете имаше една жена с недъгава щерка. Още на първия ден дойде и ни заприказва — обясняваше Уба. Рожбата и дори прилича на Дърк, поне в главата. В лицето е малко по-различна. Майката попита дали можем да ги задомим. Ода бе толкова притеснена, че щерка и няма да си намери стопанин. Брун и вождът на техния Клан уговориха всичко. Мисля, че след следващото Събиране на Клановете ще дойде да живее тук, дори въпреки че не е още жена. Ебра се съгласи да живее при нея, докато и двамата не пораснат, за да се задомят. Ода бе толкова щастлива, особено след като Айла приготви напитката за церемонията.
— Значи те наистина приеха Айла за знахарка от моя род. Чудех се дали ще се съгласят — зажестикулира Иза, после спря. От разговора се уморяваше, но само като видеше край себе си скъпите същества, ако не тялото, то поне духът и се подмладяваше. — Как се казва това момиче?
— Юра — отвърна Изината щерка.
— Името ми харесва, добре звучи — Иза си почина отново, после зададе нов въпрос. — Ами какво стана с Айла? Тя намери ли си стопанин на Събирането на Клановете?
— Кланът, дето са рода със Зуг, я имат предвид. Отначало отказаха, а след като бе приета като знахарка, решиха да си помислят. Не остана време за по-нататъшни уговорки преди да си тръгнем. Може и да вземат Айла, но не мисля, че искат Дърк.