Брун наблюдаваше троицата жени — старата знахарка, ревностната млада жена, която нямаше никаква прилика с Клана и въпреки това бе церителката им с най-висок ранг и Уба, на която, също и бе писано да стане знахарка. От край време бе привързан към посестримата си. Тя бе мъничко момиченце, винаги глезено и галено и посрещано с отворени обятия, след като се бе родило момче, което да поеме задълженията на вожда. Винаги се бе чувствал неин покровител. Той никога не би се спрял на мъжа, който и бе стопанин, Брун никога не бе го харесвал — самохвалко, който се присмиваше на сакатия му брат. Но Иза нямаше избор, но добре се оправи с положението. И въпреки всичко откак погина стопанинът и, тя никога преди не се бе радвала на по-голямо щастие. Бе свястна жена и добра знахарка. Кланът щеше да осиротее без нея.
„Щерката на Иза расте, помисли си той, наблюдавайки я. Скоро Уба ще стане жена. Ще трябва да си помисля за кого да я задомя. Трябва да бъде добър стопанин, човек, с когото ще се разбират. Ще е по-добре и за ловеца, ако стопанката му е предана. Но кой ли остана, освен Ворн?
Трябва да се има предвид и Она, а тя пък не може да се задоми за Ворн, нали му е посестрима? Ще трябва да почака, докато Борн стане мъж. Ако стане жена по-рано, може да си роди дете преди Борн да е готов за задомяване. Навярно ще се наложи малко да го подбутна, та той е по-голям от Она. Дали Ворн ще е добра партия за Уба? Друуг добре му повлия, а и той обича да се перчи пред нея. Вероятно съществува някакво привличане.“ Брун остави тези свои мисли в подредения си ум за бъдеща справка.
Отварата от оман бе изстинала и Айла събуди задрямалата старица и нежно придържаше главата и, докато и даваше да изпие билето. „Не мисля, че този път ще успееш да я изправиш на крака, Айла“, каза си наум Брун, като гледаше немощната жена. „Как така се състари толкоз бързо? Беше най-младата, а сега изглежда по-стара и от Креб. Още помня, когато ми намести счупената ръка. Не може да е била по-стара от Айла, когато тя намести ръката на Брак, но вече бе жена и стопанка. При това добре се справи. Оттогава не ми е създавала ядове, само дето ме понаболява напоследък. И аз остарявам. Дните ми на ловец са преброени и ще трябва да предам водачеството на Брод.
Дали е готов за това? Доста добре се справи на Събирането на Клановете, бях на крачка още тогава да му го отстъпя. Смел е, хората се надпреварваха да ми кажат какъв щастливец съм. Имам късмет, не ще и дума. Боях се да не бъде избран да придружи Урсуз. Би било голяма чест, но точно от тази чест бих се отказал. Горн бе свестен мъж, на Клана на Норг не му провървя. Винаги така става, когато Урсуз избира. Понякога наистина си късметлия да ти бъде спестена тази чест, синът на стопанката ми още ходи по тази земя. А и той е неустрашим. Може би твърде неустрашим. За младия мъж е хубаво да е малко безстрашен и безразсъден, но един вожд трябва да е по-трезво мислещ. Трябва да се съобразява с хората си. Трябва да обмисли и запланува всичко така, че ловът да бъде успешен и въпреки това да не излага на безсмислени опасности хората си. Навярно трябва да му позволя да ръководи няколко лова, за да придобие опит. Ще трябва да се научи, че за да бъдеш вожд, не е нужна само безразсъдна смелост, ами и отговорност, и самообладание.
Какво ли у Айла изкарва на показ най-лошите му черти? Защо наистина се унижава като се съревновава с нея? Може наистина да изглежда по-различна, но пък си е жена. Прочее, доста смела за жена, окото и не трепва. Чудя се дали, родата на Зуг ще я приемат? След като свикнах ще ми е чоглаво без нея. А и тя е добра знахарка, гордост за всеки Клан. Ще направя всичко по силите си, за да я оценят по достойнство. Само я вижте, дори и синът и когото бе готова да последва в отвъдното, не може да и попречи да се грижи за Иза. Не са много хората, които биха дръзнали да се опълчат срещу пещерната мечка, за да спасят нечий живот. И тя може да бъде безстрашна, а и се научи да се владее. По време на Събирането на Клановете се държа добре, бе свястна жена във всяко едно отношение, а не както когато бе по-млада. Накрая всички се надпреварваха само да я хвалят.“
— Брун — обади се Иза с немощен глас. — Уба, донеси на вожда чай — нареди тя със знаци, като се опитваше да се изправи в постелята си. Тя все още бе истинската господарка на огнището на Креб. — Айла, донеси на Брун кожа да седне. Тази жена съжалява, че не може да сервира на вожда сама.
— Иза, не бери грижа. Не съм дошъл за чай, дойдох да те видя — с жестове рече Брун, присядайки на постелята и.
— Откога стоиш там? — запита Иза.