— Да напусна ли? — объркана зажестикулира тя. — Та къде мога да отида, Иза? Не познавам никого от Другите, дори не знам къде да ги търся.
— Има сума ти от тях на север оттук, Айла, по бреговете отвъд полуострова. Майка ми разказа, че мъжът, излекуван от майка и, дошъл от север — Иза направи пауза отново, после продължи с усилие. — Не можеш да останеш тук, Айла. Тръгни и ги търси, чедото ми. Намери хората си, намери си стопанина — Изините ръце в миг клюмнаха и тя склопи очи. Дъхът и едва се долавяше. С усилие си пое дълбоко въздух и отново отвори очи. — Кажи на Уба, че я обичам, Айла. Ти бе първата ми рожба, любимата ми щерка. Винаги съм те обичала… обичала най-много… Иза издъхна с клокочеща въздишка. Повече не си пое дъх.
— Иза! Иза! — запищя Айла. — Мамо, не си отивай, не ме оставяй! О, мамо, не си отивай!
Уба се събуди от Айлиния вопъл и се втурна към тях.
— Мамо! О, не! Мама я няма! Майка ми си отиде. Момичето и младата жена се взираха една в друга.
— Каза ми да ти кажа, че те обича, Уба — рече Айла. Очите и бяха сухи, тя все още не бе осъзнала ужаса на станалото. Креб се затътри към тях. Вече излизаше от пещеричката си, когато Айла изпищя. На път да се разридае, Айла слепешком ги прегърна и всички те се вкопчиха в скръбната прегръдка на споделената печал. Сълзите на Айла омокриха всички. Уба и Креб не плачеха със сълзи, но болката им не бе по-малка.
26
— Ога, ще накърмиш ли пак Дърк? Жестът на едноръкия мъж бе недвусмислен за младата жена, въпреки че в ръката си държеше гърчещото се бебе. „По-добре е Айла да го накърми, помисли си тя. Не е хубаво за нея да не кърми толкова време.“ Трагедията на Изината кончина, както и смутът от реакцията на Айла биеха на очи в изражението на Мог-ър. Не бе могла да откаже на молбата на магьосника.
— Разбира се, че ще го накърмя — отвърна Ога и пое Дърк в ръце.
Креб закуцука обратно към огнището си. Завари Айла в същата поза, макар че Ебра и Уба бяха отнесли тялото на Иза да го приготвят за погребението. Косите и бяха разчорлени и по лицето и още се виждаха следите от праха от пътуването и сълзите и. Облечена бе в същите мръсни и оцапани дрехи, които бе носила по време на дългия преход от Събирането на Клановете. Когато синът и зарева да го нахранят, Креб го бе положил в скута и, но тя бе глуха и сляпа за нуждите му. Друга жена би разбрала, че дори най-дълбоката печал в крайна сметка би отстъпила пред пронизителния рев на бебето. Но Креб имаше малък опит с майки и бебета. Знаеше, че жените често си кърмят децата една на друга и не би могъл да остави детето гладно, щом като имаше други жени, които можеха да го нахранят. Бе занесъл Дърк на Ага и Ика, но техните рожби вече бяха на път да престанат да сучат и те разполагаха с ограничено количество мляко. Грев бе на малко повече от годинка и Ога изглежда винаги разполагаше с излишък от мляко, така че Креб вече неколкократно и бе носил Дърк. Айла не чувстваше болката в твърдите си, спечени, некърмили гърди, болката в сърцето и бе по-голяма.
Мог-ър взе тоягата си и закуцука към дъното на пещерата. Бяха донесли камъни и ги бяха струпали на купчина в един неизползваем ъгъл на просторната пещера и в калния под бяха изкопали плитък ров. Иза бе първа по ранг знахарка. Не само мястото и в йерархията на Клана, но и близостта и с духовете определяха да бъде погребана в пределите на пещерата. Това им гарантираше, че нейните духове-закрилници ще останат още известно време близо до Клана и тя самата ще може да бди над тях от дома си в отвъдния свят. А и по такъв начин бяха сигурни, че лешоядите няма да разнесат костите и.
Магът напръска с червена охра вътрешността на овалния ров, после стори едноръките си жестове. След като освети земята, където щеше да бъде погребана Иза, закуцука към нещо издуто, покрито небрежно с кожена плащеница. Отметна плащеницата и откри сивото, голо тяло на знахарката. Ръцете и краката и бяха огънати и завързани в позата на зародиш с боядисани в червено сухожилия. Магът направи заклинателен жест, после приклекна и взе да втрива в студената плът мехлем от червена охра и мас от пещерна мечка. Сгушена като ембрион и намазана с червено, което напомняше кръвта при раждане, Иза щеше да пристъпи в отвъдния свят по същия начин, по който се бе появила на този.
За пръв път му беше толкова трудно да изпълни задълженията си. Иза бе нещо повече от посестримата на Креб. Тя го познаваше по-добре от всеки друг. Познаваше и страданията, които понасяше, без да се оплаква, срамът, който бе изстрадал поради недъга си. Разбираше добротата му, чувствителността му, радваше се на величието му, на силата и волята му за победа. Беше му готвила, грижила се бе за него, облекчавала бе болките му. С нея бе познал радостта на семейството почти като всеки друг мъж. Макар и да не бе я докосвал толкова интимно както в момента, докато втриваше в студеното и тяло мехлема, за него беше повече от „стопанка“ за който и да е мъж. Смъртта и го съсипваше.