Когато се върна в огнището си, лицето на Креб бе сиво като тялото и. Айла още седеше край постелята на Иза и се взираше с празен поглед в пространството, но когато Креб взе да се рови из вещите на Иза, се размърда.
— Какво правиш? — запита тя с жест, бранеща всяка Изина вещ.
— Търся паниците и вещите на Иза. Нещата, с които си е служила на този свят, трябва да бъдат заровени с нея, за да може духът им да се пресели заедно с нея в отвъдното — обясни Креб.
— Ще ти ги донеса — рече Айла и го отблъсна. Насъбра дървени паници и костени чаши, използвани от Иза за приготвянето на церовете и отмерване на дозите, кръглия, ръчен камък и плоската, каменна основа за трошене и смилане, личните и чинии за храна, още няколко пособия и целебната и чанта и ги положи на Изината постеля. После се вторачи в жалката купчина, която представляваше живота и делото на Иза.
— Това не са Изините инструменти! — гневно зажестикулира Айла, после скочи и се втурна навън от пещерата. Креб я проследи с поглед, после тръсна глава и взе да събира инструментите на Иза.
Айла прекоси потока и се спусна към поляната, където често бяха ходили с Иза. Спря се пред туфа многоцветни ружи на дълги, изящни стъбла и набра букет от различни цветове. После набра от многолистния, подобен на маргаритка бял равнец, използван за лапи и за болки. Тичаше през ливади и гори и береше още растения, които Иза бе използвала за целебните си магии: магарешки бодил с белезникавите му листа и кръгли, бледожълти цветове и жълти осили, едър, цветист, жълт кръстец и синьото, биещо на червено куковиче грозде.
Всяко от набраните растения бе намирало по някое време мястото си в Изината аптечка, но тя подбираше само тези, които бяха и красиви, с колоритни, приятно миришещи цветове. Айла отново избухна в плач, когато се спря на края на ливадата с цветята си и си спомни времената, когато заедно с Иза ходеха да берат цветя. Цветята бяха толкова много, че и беше трудно да ги носи без кошницата си за бране. Няколко цветя се отрониха и докато се навеждаше да ги вдигне тя забеляза сплетените клонки на жилавия хвощ с дребните си цветчета и без малко да се усмихне на хуманната си идея.
Затършува в гънките на дрехата си, измъкна нож и отряза една клонка от растението. Под топлите слънчеви лъчи на ранната есен Айла седна на края на ливадата и взе да сплита стеблата на красивите цветя около жилавата клонка, докато цялата не се превърна в изобилие от ярки цветове.
Целият Клан се изуми, когато Айла закрачи пред пещерата с многоцветния си венец. Тя се отправи направо към дъното на пещерата и го постави до тялото на знахарката, положено настрани в плиткия ров, оградено с овал от камъни.
— Това са Изините инструменти! — зажестикулира предизвикателно Айла, готова да спори с всеки.
Старият магьосник кимна. „Права е, помисли си той. Това са инструментите на Иза, тя от това разбираше, цял живот е работила с тях. Навярно ще се зарадва да ги вземе със себе си в отвъдното. Чудно, дали там растат цветя?“
Пособията на Иза, принадлежностите и и цветята бяха поставени в гроба заедно с жената и Кланът взе да трупа камъните връз тялото, докато Мог-ър с жестове молеше Духа на Великия Урсуз и Антилопата Сайга на тотема и да съпроводят сигурно духа на Иза в отвъдния свят.
— Чакайте! — внезапно се намеси Айла. — Забравих нещо — Изтича до огнището и затършува за целебната си чанта, а после внимателно измъкна двете половинки на древната, знахарска паница. Втурна се обратно и положи парчетата в гроба до тялото на Иза. — След като вече не можем да си служим с нея, защо тя да не я вземе със себе си. Мог-ър кимна одобрително. Подобаващо бе, по-подобаващо отколкото предполагаха, после отново се зае с церемониите си движения. След като и последният камък бе положен, жените от Клана взеха да трупат дърва около и върху каменната могила. С жар от пещерния огън запалиха готварския огън за Изиното погребално пиршество. Храната се готвеше върху гроба и и в продължение на седем дни щяха да поддържат огъня. Жегата от кладата щеше да прогони всякаква влага от тялото, щеше да го изсуши, да го мумифицира и да го лиши от мирис.