— Да отида ли да я прибера? — попита Брун и той объркан като Креб от Айлината реакция.
— Личи си, че иска да остане сама. Май ще трябва да я оставим — отвърна Креб.
Разтревожи се чак когато вече не я виждаше и когато привечер още не се бе върнала, помоли Брун да я потърси. Съжаляваше, че не бе позволил на Брун да я потърси по-рано, когато видя вожда да я внася в пещерата. Скръбта и унинието бяха взели своята дан, немощта и треската бяха свършили останалото. Уба и Ебра се грижеха за знахарката на Клана. Тя не бе на себе си, ту трепереше от студ, ту гореше в треска. При най-лек допир до гърдите крещеше.
— Ще и спре млякото — рече Ебра на момичето. — Вече е много късно за Дърк да помогне. Млякото се е спекло, той не може да го изсуче.
— Но Дърк е прекалено малък, за да го отбие. Какво ще стане с него? Ами с нея какво ще стане?
Ако Иза бе между живите или пък Айла бе на себе си, можеше да се окаже, че не е твърде късно. Дори Уба знаеше, че има лапи, които можеха да помогнат, цярове, които можеха да подействат, но бе млада и несигурна в себе си, а пък и Ебра изглеждаше толкова сигурна. Когато треската и попремина, млякото на Айла бе пресъхнало. Вече не можеше да кърми сина си.
— Не го ща това уродливо келеме в огнището си, Ога! Не го ща за побратим на синовете ти! — Брод бе бесен, размахваше юмруци, а Ога се бе свила в нозете му.
— Ами Брод, та той е още бебе. Трябва да суче. Ага и Ика нямат достатъчно мляко, няма никакъв смисъл да го кърмят. Моето е достатъчно. Винаги съм имала мляко в изобилие. Ако не се храни, ще умре от глад, Брод, ще погине.
— Хич не ме интересува, че ще пукне. По начало не биваше да му позволяват да живее. Не го ща в това огнище.
Ога престана да трепери и се вторачи в мъжа, който и бе стопанин. Не и се вярваше, че ще и откаже да задържи рожбата на Айла. Знаеше, че ще покряска, ще побеснее и ще поругае, но в крайна сметка бе сигурна, че ще и позволи. Не бе способен чак на такава жестокост, не можеше да остави бебето да умре от глад, независимо колко мразеше майката на Дърк.
— Брод, та нали Айла спаси живота на Брак, как е възможно да оставиш сина и да умре?
— Не и ли стига това, което получи, задето му спаси живота? Нали и подариха живота, дори и позволиха да ходи на лов? Нищо не и дължа.
— Как така ще са и подарили живота, като и наложиха смъртното проклятие. Върна се от света на духовете само благодарение на тотема си, благодарение на неговата закрила — завъзмущава се Ога.
— Ако я бяха проклели като хората, нямаше да се върне и никога нямаше да роди това келеме. Като и е толкова могъщ тотемът, защо и секна млякото? Всички разправяха, че детето и ще е нещастно. Има ли по-голямо нещастие от секването на майчиното мляко? А сега искаш да натресеш нещастието му и на това огнище. Няма да позволя, Ога. Повече няма какво да говорим!
Ога седешком се изправи и впери в Брод спокоен, замислен поглед.
— Не, Брод — с жестове рече тя. — Това не е последният ни разговор — Вече не се страхуваше. Брод я погледна с възмутени, невярващи очи. — Можеш да забраниш на Дърк да живее в огнището ти, това е твое право и аз не мога нищо да направя. Но не можеш да ми забраниш да кърмя. Това пък е право на жената. Една жена може да кърми, което си ще бебе, стига да иска, и никой мъж не може да и забрани. Айла спаси живота на сина ми и аз няма да оставя нейния да погине. Щеш не щеш, Дърк ще бъде побратим на синовете ти.
Брод се стъписа. Отказът на стопанката му да се подчинява на желанията му бе съвсем неочакван. Ога никога не си бе позволявала безочливо държание, никога не се бе отнасяла непочтително, нито пък бе показала и най-дребен признак на непокорство. Трудно му бе да го повярва. Стъписването му прерасна в ярост.
— Как се осмеляваш да противоречиш на стопанина си, жено. Ще те изгоня от огнището! — разбесня се той.
— Тогава ще си взема синовете и ще си отида, Брод. Ще помоля някой друг мъж да ме вземе. Ако никой не ме иска, може пък Мог-ър да ми позволи да живея с него. Но така или иначе ще кърмя Айлиното бебе.
Единственият му отговор бе отсечен удар със свит юмрук, който я просна. Прекалено разгневен бе за какъвто и да е друг отговор. Понечи пак да я удари, после се завъртя на пети. „Това крещящо неуважение няма да и се размине“, мислеше си той, докато крачеше към огнището на Брун.
— Първо зарази Иза, а сега своенравието и е завладяло и стопанката ми! — зажестикулира Брод в мига, когато прекрачи ограденото с камъни огнище. — Казах на Ога, че не ща Айлиния син, рекох и, че на ща уродливо за побратим на синовете и. И знаеш ли какво ми каза тя? Каза, че така или иначе щяла да го кърми! Вика, че не мога да и попреча. Каза, че щял да бъде побратим на синовете и независимо дали ми харесва, или не! Това за вярване ли е? И то от Ога? От стопанката ми?