— Тя е права, Брод — рече Брун с отмерено спокойствие. — Не можеш да и забраниш да го кърми. Чие бебе кърми жената, не е мъжка работа, никога не е било мъжка работа. Мъжът се грижи за далеч по-важни неща.
На Брун хич не му харесваха буйните възражения на Брод. Брод се унижаваше, като толкова се вълнуваше от неща, които бяха женска работа. Ами кой друг да го кърми? Дърк бе от Клана, особено след Мечото Празненство. А Кланът винаги се грижеше за своите. Не оставяха да умре от глад след смъртта на стопанина си дори пришълка от друг Клан, която никога не бе раждала. Можеше да няма никаква полза от нея, можеше да е тежест, но докато в Клана имаше храна, имаше и за нея.
Брод можеше да откаже да приеме Дърк в огнището си. Ако го приемеше, трябваше да се нагърби с отговорността да го храни и да го обучи заедно със синовете на Ога. На Брун това не му се нравеше, но не беше и неочаквано. Всички знаеха за отношението му към Айла и сина и. Но защо точно той трябваше да има нещо против стопанката му да кърми малчугана, та нали бяха от един и същи Клан?
— Да не би да искаш да кажеш, че на Ога вече ще и се разминава всяко своеволно неподчинение? — беснееше Брод.
— Че теб какво те засяга, Брод? Да не би да искаш детето да умре? — попита Брун. Брод се изчерви от деликатния въпрос. — То е от Клана, Брод. Колкото и да му е обезобразена главата, не ми изглежда да е недоразвито. Като порасне ще стане ловец. Това е неговият Клан. Дори му уговорихме стопанка и ти се съгласи. Защо толкова се вълнуваш, че стопанката ти храни нечия рожба? Да не би пак всичко да е заради Айла? Та ти си мъж, Брод каквото и да и наредиш, трябва да се подчини. А тя ти се подчинява. За какво е тази надпревара с една жена? Та ти се унижаваш. Или пък греша? Брод, ти мъж ли си? Достатъчно ли си възмъжал, за да поведеш този Клан?
— Просто не искам едно уродливо дете да бъде побратим на синовете на стопанката ми — неубедително зажестикулира Брод. Това едва ли го извиняваше, но той усети заплахата.
— Брод, кой ловец не е спасявал живота на другаря си? Кой мъж не носи парченце от духа на всички останали? Кой мъж не е побратим с останалите? Какво значение има дали Дърк сега ще бъде побратим на синовете на стопанката ти или по-късно, като пораснат? Какво против имаш?
Брод не разполагаше с отговор, с нито един, който би бил приемлив за вожда. Не можеше да си признае всепоглъщащата ненавист към Айла. Все едно бе да си признае, че не може да владее чувствата си, да си признае, че не е достатъчно възмъжал да бъде вожд. Съжаляваше, че бе дошъл при Брун. „Как не се сетих, мислеше си той. Винаги е на нейна страна. Толкова се гордееше с мен на Събирането на Клановете. А сега, пак само заради нея, се съмнява вече в мен.“
— Е, щом Ога иска да го кърми, все ми е едно — направи жест Брод, — но не го ща в огнището си. — В този миг той знаеше, че стои в пределите на правата си и за нищо на света не би отстъпил. — Според теб може да не е недоразвит, но аз съм толкова сигурен. Не ща да се нагърбвам с обучението му. Все още се съмнявам, че от него ще стане ловец.
— Това си е твое право, Брод. С отговорността да бъде обучен се нагърбих аз, реших това още преди да го приема в Клана. Но взех, че го приех. Дърк е член на този Клан и ще стане ловец. Ще направя всичко по силите ми.
Брод се запъти към огнището си, но видя Креб да носи пак Дърк и Ога и излезе от пещерата. Не даде воля на яростта си, докато не бе сигурен, че е далеч от погледа на Брун. „За всичко е виновен сакатия старец“, повтаряше си той наум, после се опита да заличи тази мисъл от съзнанието си от страх да не би някак си магьосникът да разбере какво си е помислил.
Брод се страхуваше от духовете, навярно повече от всеки друг мъж в Клана, а в зоната на страха му влизаше и този, който общуваше толкова задушевно с тях. В края на краищата какво можеше да стори един ловец срещу пълчищата невидими същества, които можеха да донесат лош късмет, болести или смърт, а още повече срещу мъжа, който можеше да ги повика, когато му скимне? Неотдавна Брод се бе завърнал от Събирането на Клановете, където бе прекарал не една нощ с младежите от останалите Кланове, които се плашеха един от друг с разкази за нещастия, предизвикани от разгневени мог-ъри. За променящи в последния миг посоката си копия, осуетявайки плячката, за страховити болести, причиняващи болки и страдания, за кръвопролития, за прегазвания, за всички видове ужасяващи бедствия бяха отговорни разгневените магове. Подобни ужасяващи истории не се разказваха толкова често в неговия Клан, но нали Великият Мог-ър бе най-могъщият магьосник от всички?