Макар че имаше време, когато младежът го смяташе по-достоен за присмех, отколкото за уважение, обезобразеното тяло на Мог-ър и едноокото му лице, с ужасни белези, допринасяше за необичайната му длъжност. За тези, които не го познаваха, той не приличаше на човек, навярно бе отчасти зъл дух. Брод бе извлякъл полза от страха на останалите младежи, радвайки се на недоверчивото им страхопочитание, когато се изфука, че не се страхува от Великия Мог-ър. Но въпреки цялото му самохвалие разказите бяха оставили своя отпечатък. Благоговеенето на Клана пред куцукащия старец, когото не го биваше за лов, караше Брод да не предизвиква гнева му.
Когато и да се замечтаеше за мига, в който щеше да бъде вожд, все виждаше Гуув като свой мог-ър. Гуув бе почти негов връстник и често ходеха заедно на лов и Брод не можеше да си представи бъдещия маг в същата светлина. Убеден бе, че може да придума или да принуди чирака да се съгласи с решенията му, но и насън не виждаше как ще успее с Великия Мог-ър.
Докато Брод крачеше из горите край пещерата, взе твърдо решение. Никога повече да не дава основание на вожда да се усъмни в него, никога вече да не излага на опасност бъдещето си, от чието осъществяване бе на крачка. „Но когато стана вожд, решенията ще взимам аз, мислеше си той. Тя настрои Брун срещу ми, дори успя да настрои Ога, собствената ми стопанка. Когато стана вожд, няма да има никакво значение дали Брун е на нейна страна, вече няма да може да я покровителства.“ Брод помнеше всяко зло, което му бе сторила, всеки път, когато му бе отнела почестите, всяка въображаема обида на неговото аз. Не излизаха от ума му и той се опиваше от мисълта за отмъщение. Щеше да почака. — „Един ден, рече си той на ум, не е далеч денят, в който ще съжалява, че изобщо е дошла да живее с този Клан.“
Брод не бе единственият, който обвиняваше хромия старец. И Креб се самообвиняваше за секването на майчиното мляко на Айла. Това вече едва ли имаше значение, след като неговата загриженост бе донесла толкова пагубни последствия. На него просто не му бяха ясни потребностите на женското тяло, твърде малък опит имаше с жени. Чак на пределна възраст той бе имал възможност от близко да общува с майка и бебе. На него не му бе ясно, че когато една жена кърми чуждо дете, услугата бе по-скоро взаимна и от полза за самата нея, а не се явяваше някакво задължение. Никой не бе му казвал, а вече бе твърде късно да му се казва. Чудеше се защо точно на нея се бе случило това ужасно нещастие. Да не би защото просто детето и бе без късмет? Креб търсеше причини и в гузното си самонаблюдение взе да се съмнява в собствените си подбуди. Наистина ли бе от загриженост или пък всъщност бе искал да и отвърне на злото, което несъзнателно му бе сторила, със зло. Достоен ли бе той за великия си тотем? До такова дребнаво ли отмъщение бе изпаднал Великия Мог-ър? Щом той бе пример за най-високия по ранг свят мъж, то гибелта на народа му бе напълно заслужена. Увереността, че расата му е обречена, кончината на Иза и гузната му съвест за мъката, която бе причинил на Айла, го доведоха до мрачна безднадежност. Най-трудното изпитание в живота на Мог-ър бе малко преди края му.
Айла не винеше Креб, а обвиняваше себе си, но да гледа как друга жена го кърми, а тя да не може, бе направо непоносимо. Ога, Ага и Ика се изредиха всичките да и кажат, че ще кърмят Дърк вместо нея и тя им бе признателна, но най-често Уба носеше Дърк на някоя от тях и стоеше на гости, докато не се нахрани. Със секването на млякото Айла губеше съществен дял от живота на сина си. Все още тъгуваше за Иза и се самообвиняваше за нейната смърт, а Креб дотолкова се бе затворил в себе си, че не можеше да го достигне, пък и се страхуваше да опита. Но всяка нощ като си лягаше в постелята с Дърк бе благодарна на Брод. Отказът му да го приеме можеше само да означава, че още не е загубила съвсем сина си.
В сумрачните есенни дни Айла пак се залови за прашката като извинение да се скита сама. През миналата година толкова рядко бе ходила на лов, че бе позабравила умението си, но след като се поупражни, възстанови точността и бързината си. Най-често излизаше на ранина и се връщаше по мръкнало като оставяше Уба да се грижи за Дърк и само и бе жал, че зимата идваше толкова бързо. Упражненията и бяха от полза, но се наложи да превъзмогне един проблем. Не бе ходила на лов често след като стана напълно развита жена и натежалите и гърди, подскачащи при всяка крачка или когато се затичаше, я дразнеха. Направи и впечатление, че мъжете носеха кожена бедрена превръзка за предпазване на изложените на показ деликатни органи и си измайстори лента, която да придържа гърдите и на място, връзваща се на гърба. Така се чувстваше по-удобно и не обръщаше внимание на любопитните, коси погледи, докато си я слагаше.