Въпреки че ловуването укрепваше тялото и и заангажираше ума и докато бе на воля, тя все още носеше бремето на скръбта и тъгата. На Уба и се струваше, че радостта бе напуснала огнището на Креб. Чувстваше липсата на майка си, а както Креб, така и Айла сякаш излъчваха ореол от безутешна тъга. Само Дърк с бебешката си наивност хвърляше лъч от щастието, което тя някога бе смятала, че се разбира от само себе си. От време на време той дори успяваше да събуди Креб от летаргията му.
Айла излезе на ранина, а Уба я нямаше край огнището, отишла бе да търси нещо в дъното на пещерата. Ога току-що бе донесла Дърк и Креб наглеждаше малчугана. Той бе сит и доволен, но не му се спеше много-много. Пропълзя до стареца и се изправи на клатушкащите си, неуверени крачета, сграбчвайки Креб за опора.
— Май скоро ще проходиш — рече с жестове Креб. — Още преди края на зимата ще тичаш из цялата пещера, млади момко — Креб го погъделичка по коремчето, за да подчертае жестовете си. Ъгълчетата на устата на Дърк се вдигнаха нагоре и той издаде звук, който Креб бе чувал само още един човек в Клана да издава. Засмя се. Креб го погъделичка отново и малчуганът се сви на две в бебешки кикот, загуби равновесие и седна на твърдото си малко дупе. Креб му помогна да се изправи и огледа малчугана както никога досега.
Бебешките крачета на Дърк бяха криви, но не колкото на останалите бебета от Клана и макар че бяха тантурести за Креб не бе трудно да види, че костите му бяха по-дълги и по-тънки. „Според мен нозете на Дърк ще се изправят като порасне, подобно на Айлините, а и той ще е възвисочък. А вратлето, което беше толкова мършаво и тъничко като се роди, че не можеше да държи изправена главата си, е точно като Айлината шия. Главичката му обаче не прилича на нейната или пък прилича? Високото чело, това е от Айла. Креб обърна главичката на Дърк да погледне профила му. Да, челото е нейното със сигурност, но веждите и очите, а и тилът са по-скоро на Клана. Айла беше права. Той не е уродлив, ами е смес, съчетание между нея и Клана. Питам се дали винаги е така? Дали духовете се смесват? Навярно точно затова се раждат и момичета, а не от слабия мъжки тотем. Дали животът се зачева със смесването на тотемния дух на мъжа и жената?“ Креб поклати глава, не знаеше дали е така, но това даде повод на стария магьосник да се замисли. В тази студена, самотна зима често си мислеше за Дърк. Имаше чувството, че Дърк е важен, само че защо му убягваше.
27
— Ама Айла, аз не съм като теб. Не умея да ходя на лов. Къде ще отида, като се мръкне? — умоляваше я Уба. — Страх ме е, Айла.
Като гледаше уплашеното лице на девойката, на Айла и се прииска да отиде с нея. Уба още не бе навършила осем години и само мисълта да прекара няколко дни в самота далеч от безопасността на пещерата я ужасяваше, но духът на тотема и се бе сразил за пръв път и се налагаше. Нямаше никакъв избор.
— Нали се сещаш за малката пещера, дето се бях скрила след раждането на Дърк? Отиди там, Уба. Ще е по-безопасно, отколкото да стоиш на открито. Ще идвам да те видя всяка вечер и ще ти нося храна. Само за няколко дни, Уба. Да не забравиш да вземеш кожа за постеля и жар да запалиш огъня. Вода имаш наблизо. Ще ти бъде самотно, особено вечер, но ще бъдеш на сигурно място. А само като си помислиш, ти вече си жена. Скоро ще те задомим и навярно ще си имаш свое собствено бебе — утешаваше я Айла.
— Ти кого мислиш, че Брун ще избере за мен?
— Ти кого искаш Брун да избере за теб, Уба?
— Единственият незадомен е Ворн, макар че съм сигурна, че и Борг скоро ще бъде такъв. Разбира се, той може да реши да ме даде за втора жена на някой от останалите. Мисля, че за предпочитане е Борг. Едно време си играехме на стопанин и стопанка, докато не се опита да си облекчи нуждите с мен. Опитът му не бе кой знае колко сполучлив и вече се стеснява, пък и още малко и ще стане мъж, та вече не му е до игри с момичета. А и Она е вече жена, но не може да се задоми за Ворн. Освен ако Брун не реши да я даде на мъж, който вече си има една стопанка, за нея остава само Борг. Това според мен значи, че стопанинът ми ще е Ворн.
— Ворн е мъж от известно време, навярно вече жадува да се задоми — рече Айла. И тя бе стигнала до същото заключение. — На теб Ворн харесва ли ти за стопанин?
— Прави се, че не ме забелязва, но от време на време ме поглежда. Може и да не е толкова лош.
— Брод го харесва и един ден навярно ще стане заместник на вожда. За ранга не бива да се безпокоиш, но ще е от полза за синовете ти. Като беше по-млад Ворн не ми се нравеше много-много, но смятам, че си права. Не е толкова лош. Дори е мил с Дърк, когато Брод не е наоколо.