— Всички се отнасят добре с Дърк с изключение на Брод — рече Уба. — Всички го обичат.
— Е, не ще и дума, че той се чувства като у дома си във всяко огнище. Толкова е свикнал да го разнасят като го кърмят, че дори вика на всяка жена „мамо“ — мимолетно се начумери Айла. Светкавична усмивка смени нещастното и изражение. — Помниш ли когато нахълта в огнището на Грод, сякаш там се е родил?
— Как да не помня. Опитах се да не гледам натам, но просто не се удържах — сети се Уба. — Мина покрай Ука, просто я поздрави, наричайки я „Мамо“, запъти се направо към Грод и се покатери в скута му.
— Сещам се — рече Айла. — Никога не съм виждала толкова слисан Грод в живота си. После слезе и се запъти направо към копията на Грод. Бях сигурна, че Грод ще се разгневи, но когато безочливото хлапе помъкна най-голямото му копие, се трогна. А когато Грод му го взе от ръцете, той рече: „Дърк ходи на лов като Грод.“
— Мисля, че Дърк щеше да отмъкне тежкото копие навън, ако Грод не бе го спрял.
— Той не се разделя с мъничкото копие, което Грод му направи, и в леглото — все още усмихната зажестикулира Айла. — Нали го знаеш Грод, не приказва много-много. Изненадах се, когато се отби оня ден. Поздрави ме на две на три и просто се запъти направо към Дърк, пъхна му това копие в ръцете, като му показа как да го държи. На тръгване каза само: „Щом момчето толкова иска да ходи на лов, трябва да си има собствено копие.“
— Мъчно ми е за Овра, дето си няма деца. Според мен Грод ще се зарадва, ако щерката на стопанката му си роди бебе — каза Уба. — Навярно и за това му се нрави Дърк, той всъщност не е привързан към никой мъж. И Брун го харесва, според мен, а пък Зуг вече му показва как да си служи с прашката. Не мисля, че ще му е трудно да се научи да ловува, макар че в огнището му няма мъж, който да го обучи. Както се държат мъжете, човек може да си помисли, че всеки мъж от Клана е стопанин на майка му, с изключение на Брод. — Тук тя млъкна. — Може пък и да са, Айла. Дорв все разправя, че тотемите на всички мъже се съюзявали да сразят Пещерния ти Лъв.
— Мисля, че е най-добре да тръгваш, Уба — рече Айла като смени темата. — Ще те изпратя донякъде. Дъждът спря и ми се струва, че ягодите се зрели. Някъде по пътеката имаше голяма леха. По-късно ще дойда да те видя.
Гуув изрисува знака на тотема на Ворн върху знака на тотема на Уба с каша от жълта охра, като замъгли нейния знак, което свидетелстваше за неговото превъзходство.
— Приемаш ли тази жена за стопанка? — запита с жестове Креб.
Ворн потупа Уба по рамото и тя го последва в пещерата. После Креб и Гуув извършиха същия обред с Борг и Она и те се отправиха към новото си огнище за началото на периода си на уединение. Летните одежди на дърветата, още един оттенък по-светли, отколкото щяха да станат по-късно, зашумоляха от лекия ветрец, докато насъбралото се множество се разотиваше. Айла вдигна Дърк да го занесе до пещерата, но той се загърчи да слезе на земята.
— Добре, Дърк — с жест рече тя. — Може да вървиш, но ела вътре да си хапнеш чорба и каша. Докато приготвяше закуската, Дърк се измъкна от огнището и се отправи към новото огнище, сега обитавано от Уба и Ворн. Айла се втурна след него и го понесе обратно.
— Дърк иска види Уба — зажестикулира малчугана.
— Не може, Дърк. Известно време никой няма да и ходи на гости. Но ако слушаш и си изядеш кашата, ще те взема с мен на лов.
— Дърк слуша. Защо не може види Уба? — запита момченцето. — Защо Уба не идва яде с нас?
— Тя вече не живее тук, Дърк. Сега е задомена за Ворн — обясни му Айла.
Дърк не беше единственият, на когото му правеше впечатление отсъствието на Уба. На всички им липсваше. Огнището сякаш опустя само с Креб, Айла и детето и напрежението между стареца и младата жена се чувстваше повече. Те никога не намериха начин да преодолеят взаимното си разкаяние от болката, която си бяха причинили един на друг. Често, когато Айла видеше стария магьосник да потъва в бездните на меланхолията, и се искаше да отиде при него, да обвие с ръце разчорлената му, побеляла глава и да го прегърне, както когато бе малко момиченце. Но се възпираше от неудобството да не му се натрапва.
На Креб му липсваше тази любов, макар да не съзнаваше, че отсъствието и допринасяше за унилостта му. И сума ти пъти, когато Креб зърнеше с каква мъка Айла гледа как някоя жена кърми сина си, му идеше да отиде при нея. Ако Иза бе жива, щеше да намери начин да ги събере отново, но при отсъствието на този посредник, те се отдалечаваха все повече един от друг, като всеки копнееше да изрази обичта си към другия, но никой не знаеше как да прескочи пропастта, която ги разделяше. И двамата бяха в лошо настроение по време на първата си закуска в отсъствието на Уба.