— Искаш ли още, Креб? — попита Айла.
— Не, не. Не се притеснявай. Наядох се — с жест отвърна той.
Гледаше я как почиства, докато Дърк се бореше с втората си порция с две ръчички и лъжица от мидена черупка. Въпреки че бе на малко повече от две годинки, вече не го кърмеха. Той все още ходеше при Ога и Ика, след като бе родила повторно, да суче за успокоение, заради близостта и понеже те му позволяваха. Обикновено щом се родеше ново бебе, по-големичките деца, които още сучеха, се отбиваха, но Ика правеше специално изключение за Дърк. Малчуганът изглежда усещаше привилегията си и не прекаляваше. Никога не изсукваше всичкото и мляко, нито веднъж не остави новороденото без мляко, просто се сгушваше в нея само за миг-два, сякаш да се увери, че има право.
И Ога се смиляваше над него, а и Грев, макар практически отдавна да не го кърмеха, се възползваше от слабостта на майка си. Често ги заварваха и двамата в скута и, всеки засукал по една гърда, докато интересът им един към друг не преодолееше желанието им да сучат и я оставеха на мира, за да се боричкат. Дърк бе висок колкото Грев, макар и да не бе толкова набит и въпреки че обикновено Грев побеждаваше, докато се боричкаха на шега, когато се надбягваха Дърк изпреварваше по-големичкото момче с лекота. Двамата бяха неразделни, търсеха се един друг при всяка възможност.
— И момчето ли ще водиш със себе си? — направи жест Креб след неловката пауза.
— Да — кимна тя, избърсвайки ръцете и лицето на детето. — Обещах му да го водя с мен на лов. Съмнявам се, че с него ще излезе нещо от този лов, но се налага и да събера някои билки, а и денят е прекрасен. — Креб изсумтя. — И ти би трябвало да излезеш навън, Креб — додаде тя. — Слънцето е от полза за теб.
— Да, добре, ще изляза, Айла. По-късно.
За миг и мина през ума да го придума да излезе от пещерата като му предложи разходка край поточето, както правеха навремето, но той като че ли отново се бе прибрал в черупката си. Остави го да седи на същото място като преди, вдигна Дърк и забърза навън. Креб не вдигна очи, докато не бе сигурен, че е излязла. Посегна за тоягата си, после реши, че за да стане трябва бая да се понапъне и я остави пак.
Той не излизаше от мислите на Айла, докато тя се отправяше на път с Дърк, привързан за хълбока и и с кошница за бране на гръб. Усещаше, че умствените му сили го напускат. По-разсеян бе от всякога и все я питаше за неща, за които вече му бе отговорила. Почти не излизаше от пещерата, дори когато времето бе топло и слънчево. А когато седеше с часове, както го наричаше, в размисъл, често заспиваше седнал.
Айла закрачи с по-едри крачки след като вече не я виждаха от пещерата. Волното движение и красивият, летен ден изместиха тревогата и в по-отдалечената част на ума и. Когато стигнаха до една ливада, пусна Дърк да ходи сам и спря да набере някои билки. Като гледаше от нея и той сграбчи шепа треви и люцерна с розови цветчета и ги изтръгна от корен. Стиснал ги в мъничкото си юмруче той и ги занесе.
— Голям помощник си, Дърк — рече тя със знаци, взе ги от него и ги постави в кошницата до себе си.
— Дърк носи още — зажестикулира той и се втурна.
Седна на петите си и гледаше как синът и дърпа по-голяма стиска. Тя внезапно подаде и той тупна на земята. Сгърчи личицето си и аха да ревне, по-скоро от изненада, отколкото от болка, но Айла притича, грабна го и го подхвърли във въздуха, улавяйки го отново с ръце. Дърк се закикоти от удоволствие. Пусна го на земята и се престори, че е на път да го подгони.
— Ей, сегичка ще те хвана — с жестове му рече Айла. Дърк се затича на бебешките си крачета със смях. Пусна го да се отдалечи, после го подгони на ръце и колене, сграбчи го и го качи на гърба си като и двамата се смееха на играта. Погъделичка го просто да чуе смеха му отново. Айла никога не се смееше със сина си, освен когато бяха сами и Дърк рано се научи, че никой друг нито оценява, нито одобрява смеха и кикотенето му. Макар че Дърк правеше знака за майка на всички жени от Клана, в бебешкото си сърчице той знаеше, че като Айла няма друга. Винаги бе по-щастлив с нея, отколкото с всеки друг и много обичаше да остава насаме с нея без останалите жени. И много му се нравеше онази игра, която само той и майка му играеха.
— Ба…ба…на…нии…нии — задърдори Дърк.
— Ба…ба…на…нии…нии — имитираше Айла безсмислените срички.
— Но…на…нии…га…гуу…ла — изреди друга поредица от звуци Дърк.