Брун остарява. Неотдавна Ебра взе цярове за възпалените му мускули и схванати стави. Скоро ще направи Брод вожд. Знам си аз. А пък Гуув ще стане мог-ър. И без това провежда повечето церемонии в последно време. Според мен Креб не иска повече да е мог-ър и то от оня път, когато го видях. Защо ми трябваше да влизам в пещерата в онази нощ? Дори не помня как съм влязла. Ще ми се изобщо да не бях ходила на Събирането на Клановете. Ако не бях отишла, щях да помогна на Иза да изкара още няколко години. Тя толкова ми липсва, а пък и не се намери стопанин за мен. Да ама Дърк си намери стопанка.
Чудно нещо как са позволили на Юра да живее, сякаш е била нарочена за стопанка на Дърк. Мъже от Другите, нали така каза Ода? Кои са те? Иза казваше, че съм тяхна рожба, защо нищо не си спомням? Какво се е случило с истинската ми майка? Ами със стопанинът и? Дали съм имала побратим и посестрима?“ Айла почувства смътно прималяване в глъбините на стомаха си, не беше точно гадене, ами просто чувство на смут. После изведнъж тръпки я побиха като се сети какво и бе казала Иза в нощта, когато умря. Айла го бе изхвърлила от ума си, споменът за кончината на Иза бе твърде мъчителен.
„Иза ми каза да се махна! Каза, че не съм от Клана, че съм рожба на Другите. Рече ми да потърся своя народ, там да си търся стопанин. Каза, че ако остана, Брод все ще намери начин да ме наскърби. На север, тя каза, че живеели на север, на сушата отвъд полуострова.
Как така ще се махна? Та тук е моят дом, не мога да изоставя Креб, а и Дърк има нужда от мен. Ами ако не открия Другите? А и дори да ги открия, те може да не ме искат. Грозната жена никъде не е желана. Откъде може да съм сигурна, че ще си намеря стопанин, дори и да открия Другите? Обаче и Креб остарява. Какво ли ще стане с мен, когато си отиде? Тогава кой ще ме храни? Не мога да живея само с Дърк, все някой мъж ще трябва да ме вземе. Но кой? Брод! Той ще стане вожд и ако друг не ме иска, ще трябва той да ме вземе. Ами ако ми се наложи да живея с Брод? И той едва ли ще ме иска, но много добре знае, че само като си помисля, ми призлява. Ще го направи, просто, защото ми е противно. Няма да издържа да живея с Брод. Предпочитам да живея с мъж от друг Клан, когото не познавам, но и те не са приритали за мен.
Май трябва да се махна. Ще взема Дърк и двамата ще се махнем. Но какво ще стане, ако не намеря никого от Другите? Ами ако нещо ми се случи? Кой ще се грижи за него? Ще остане сам-самичък, точно като мен навремето. Аз имах късмет, че Иза ме намери, на Дърк късметът може да не му се усмихне. Не мога да го взема със себе си, той е роден тук, той е от Клана, макар че е и част от мен. Уговорена му е стопанка. Какво ще прави Юра, ако взема Дърк със себе си? Ода я обучава за стопанка на Дърк. Все и разправя, че макар и да е уродлива и грозна, за нея има мъж. И Дърк ще има нужда от Юра. Като порасне ще има нужда от стопанка, а пък Юра е тъкмо за него.
Но как бих могла да си отида без Дърк? Предпочитам да живея с Брод, отколкото да изоставя Дърк. Налага се да остана, няма друг начин. Ще остана и ще живея с Брод, щом трябва.“ Айла погледна към спящото си дете и се опита да събере мислите си, опита се да бъде добра жена от Клана и да се примири със съдбата си. Една муха кацна на нослето на Дърк. Той трепна, потърка си нослето насън, после отново се унесе.
„И без това не знам накъде да тръгна. На север? Как да го разбирам? Всичко е на север оттук, само морето е на юг. Цял живот може да се скитам и никого да не намеря. А и те може да се окажат зли като Брод. Ода каза, че мъжете, дето я насилили, дори не и позволили да остави бебето си. Май по-добре е да си остана тук с Брод, когото познавам, отколкото да срещна мъж, който може да се окаже по-лош.
Късно е, време е да се връщаме.“ — Айла разбуди сина си и докато крачеше обратно към пещерата, се опита да си избие от ума всякакви мисли за Другите, но все се прокрадваше по някое натрапчиво хрумване. След като веднъж се сети за Другите, не можеше съвсем да ги забрави.
— Заета ли си, Айла? — попита Уба. Изражението и бе както срамежливо, така и доволно и Айла се досещаше защо. Но така или иначе реши да остави Уба да си каже.
— Не, всъщност не съм заета. Просто току-що смесих малко мента и люцерна и исках да опитам какво е станало. Защо не сложиш вода за чай?
— Къде е Дърк? — запита Уба, докато Айла стъкваше огъня, добави няколко дръвца и камъка за готвене.
— Навън са с Грев. Ога ги наглежда. Двамата са неразделни — рече с жестове Айла.