След като изкатериха стръмния склон, Кланът спря да си почине. Под тях панорамата на гористите хълмове рязко свършваше там, където степите се ширеха до хоризонта. От удобната им за наблюдение позиция в далечината се виждаха няколко стада, пасящи избуялата, вече позлатена от лятото трева. Бързоходните ловци без товар и необременявани от тежко натоварените жени, можеха да избират между няколко вида дивеч и да достигат лесно до степта за по-малко от половин утро. На изток небето над просторната прерия бе ясно, но от юг бързо се заоблачаваше и предвещаваше буря. Ако продължеха да се изкачват, високата планинска верига на север щеше да накара облаците да стоварят влагата си върху главите на Клана.
Брун и останалите мъже се съвещаваха малко по-настрани от жените и децата, но тревожните им навъсени лица и жестове ясно говореха за темата на съвещанието. Опитваха се да решат дали да се върнат обратно. Местността бе непозната, но по-важно беше, че прекалено се отдалечаваха от степта. Макар и да бяха зърнали сума ти животни в гористите подножия, това не бе нищо в сравнение с огромните стада, прехранващи се от изобилната паша в тревистите долини под тях. По-лесно се ловуваше на открито, по-лесни бяха за отриване без прикритието на гората, прикритие и за четириногите им ловци. Равнинните животни бяха по-задружни, събираха се в стада, а не бродеха самостоятелно или на малки семейни групи като дивеча в гората.
Иза предполагаше, че ще се върнат и с това щяха да обезсмислят усилието да изкатерят стръмните хълмове. Струпалите се облаци и угрозата от дъжд спуснаха мрачния си покров върху обезсърчените пътници. Докато чакаха, Иза свали Айла и тежкия си товар. След дългото пътуване, привързано за хълбока на жената, детето се радваше сега на свободното си движение, което оздравяващият му крак му позволяваше и се отдалечи. Иза я видя да изчезва от полезрението и отвъд издадения край на хребета току пред нея. Не искаше момичето да се отдалечава много. Съвещанието можеше да свърши всеки момент и Брун нямаше да погледне с добро око, ако то ги забавеше заради него. Тръгна след нея и, заобикаляйки хребета, я видя, но от това, което видя зад момичето и сърцето и затупка лудешки.
Бързешком се върна като бързо се озърташе. Не дръзна да прекъсне Брун и мъжете, а изчака търпеливо съвещанието да свърши. Брун я видя и макар че не го показа, разбра, че нещо се е случило. Щом мъжете се разотидоха, Иза изтича при Брун, седна пред него и заби поглед в земята — позата, която означаваше, че иска да говори с него. Можеше да я изслуша или пък не, всичко зависеше от него. Ако не и обърнеше внимание, нямаше да може да му каже какво и е на ума.
Брун се чудеше какво ли иска. Бе забелязал момичето да се запътва напред — малко неща за Клана убягваха от вниманието му — но го бяха налегнали по-неотложни задачи. „Сигурно е за момичето“, помисли си навъсено той и се изкуси да пренебрегне молбата на Иза. Независимо от мнението на Мог-ър, не му се нравеше, че детето пътува с тях. Вдигна очи и видя, че магьосникът го наблюдава, опита се да разгадае мислите на едноокия, но не можа да разчете безизразното му лице.
Вождът погледна отново жената, седнала в краката му, позата и издаваше силната и възбуда. „Наистина е разтревожена“, помисли си той. Брун не беше безчувствен и високо ценеше посестримата си. Независимо от търканията и с партньора, винаги се бе държала както трябва. Бе пример за останалите жени и рядко го безпокоеше с маловажни молби. Посегна и я потупа по рамото.
Дъхът на Иза експлодира при докосването, несъзнателно тя бе спряла да диша. Щеше да и позволи да говори! Толкова дълго му трябваше да реши, та бе сигурна, че няма да и обърне внимание. Иза се изправи и сочейки по посока на хребета, изрече само една дума:
— Пещера!
4
Брун се завъртя на пети и закрачи към хребета. Когато заобиколи издадения нос, гледката, която се разкри, го накара да спре поразен. Възбуда пробяга по вените му. Пещера! И то каква пещера! Още щом я зърна, разбра, че точно това търсеше, но се пребори с чувствата си, обуздавайки нарасналите си надежди. Съзнателно се напрегна и заоглежда подробностите на пещерата и разположението и. Толкова бе погълнат, че едва забеляза момиченцето.
Дори от удобната за наблюдение позиция на няколкостотин метра, грубата, триъгълна паст, изваяна в сивкаво кафявата планинска скала бе достатъчно голяма и обещаваше повече пространство, отколкото бе необходимо да се настани Кланът му. Отворът гледаше на юг и бе огряван от слънцето през по-голямата част на деня. Сякаш да потвърди този факт, сноп светлина, намерил пролука в облаците отгоре, освети червеникавата почва на широката, предна тераса на пещерата. Брун проучваше местността, набързо запознавайки се с обстановката. Голяма скала на север и подобна на югоизток обещаваха завет от ветровете. „Водата е наблизо“, помисли си той, като прибавяше още едно положително качество към нарастващия списък в ума си, когато забеляза течащия поток в подножието на полегатия склон на запад от пещерата. Местоположението бе най-обещаващото досега. Даде знак на Грод и Креб като прикриваше въодушевлението си, докато ги чакаше заедно да огледат пещерата по-отблизо.