Овра почти се пренесе в огнището на Ворн, оказвайки подкрепа със съчувствието си. И тя бе изстрадала същите мъки толкова пъти, че повече от всеки друг можеше да разбере болката и мъката на Уба. Стопанката на Гуув нито веднъж не бе успяла да износи докрая някое бебе и след като все оставаше бездетна, с течение на годините все по-вече се затваряше в себе си и се умълчаваше. Айла се радваше, че Гуув бе мил с нея. Много мъже отдавна щяха да са я изгонили или щяха да си вземат втора жена. Но Гуув изпитваше дълбока привързаност към стопанката си. Не му се щеше да я опечалява допълнително като си вземе друга жена да му ражда деца. Айла взе да дава на Овра таен цяр, за който и бе разказала Иза и който не позволяваше тотемът и да бъде сразен. Доста непосилно бе за жената да продължава да забременява, след като не можеше да роди. Айла не и каза за какво е цяра, но след време, когато Овра престана да зачева, се досети. По-добре бе така.
В студено, навъсено утро в края на зимата, Айла прегледа щерката на Иза и взе решение.
— Уба — каза и тя тихичко. Младата жена отвори очи с черни кръгове около тях, които ги караха да изглеждат по-хлътнали под хребетите на веждите. — Време е за моравото рогче. Налага се да предизвикаме контракции. Вече нищо не може да спаси рожбата ти, Уба. Ако не излезе, ще погинеш и ти. Още си млада, може пак да родиш — каза и със знаци Айла.
Уба погледна Айла, после Овра, после отново Айла.
— Добре — кимна тя. — Прави сте, няма никаква надежда. Рожбата ми е мъртва.
Родилните болки измъчиха Уба. Много трудно предизвикаха контракции и това накара Айла да се въздържи да и даде нещо по-силно за болките, от страх да не спрат. Въпреки че останалите жени от Клана се отбиваха, за да окажат подкрепата си и да я насърчат, никой не прояви желание да остане задълго. Всички знаеха, че болките и напъните и ще са напразни. Само Овра остана да помага на Айла.
Когато първият зародиш излезе, Айла бързо го загърна заедно с плацентата в кожената постелка за раждане.
— Беше момче — каза тя на Уба.
— Може ли да го видя? — запита изтощената млада жена.
— Мисля, че е най-добре да не го виждаш, Уба. Само ще се разстроиш. Ти си почивай, аз ще го изхвърля вместо теб.
Айла каза на Брун, че Уба е твърде слаба и тя ще изхвърли бебето, но си замълча за останалото. Уба не бе родила син, ами двама сина, които дори не бяха се разделили съвсем. Само Овра бе видяла клетото, противно създанийце, нямащо почти нищо общо с човешко същество, с твърде много ръце и нозе е уродливи черти на прекалено голямата си глава. Овра с усилие се удържа да не повърне съдържанието на стомаха си и дори Айла преглътна нееднократно.
Това не бе съчетаване на белезите на Клана с нейните като при Дърк, това вече беше уродливост. Айла се радваше, че Уба не бе износила крещящо уродливото създание и не го бе родила живо. Знаеше, че Овра няма да каже никому. Най-добре бе в Клана да си мислят, че Уба е носила нормален, мъртвороден син, заради самата Уба.
Облече дрипите си за излизане и си запробива път сред дълбокия сняг, докато не се отдалечи от пещерата. „Най-добре е да взема мерки всички улики да се унищожат,“ мислеше си Айла. Разгъна вързопа и го остави така. Още докато се обръщаше да си върви с ъгълчето на окото зърна нещо да се прокрадва. Мирисът на кръв вече бе привлякъл унищожителите.
28
— Искаш ли довечера да спиш с Уба, Дърк? — попита Айла.
— Не! — малчуганът разтърси глава недвусмислено. — Дърк спи с Мама.
— Нищо чудно, Айла. Така си и мислех. И без това е цял ден с, мен — рече Уба. — Откъде му е хрумнало да ти вика така, Айла?
— Той просто така ме нарича — отвърна Айла, като извръщаше глава настрани. Неодобрението на Клана към ненужните думи и звуци бе се запечатило толкова ясно в съзнанието на Айла от времето, когато се появи за пръв път, че се почувства гузна за играта на думи, която играеше със сина си. Уба не настоя за отговор, макар че знаеше, че Айла крие нещо.
— От време на време като излизаме с Дърк, издаваме заедно звуци — призна си Айла. — Тези си ги е избрал за мен. Той може да произнася сума ти звуци.
— И ти можеш да издаваш звуци. Мама разправяше, че когато си била малка, особено преди да се научиш да говориш, си имала навика да произнасяш най-различни звуци и думи — рече с жестове тя. — Още помня, че когато бях бебе, много ми харесваха онези звуци, дето ги издаваше като ме люлееше.
— Струва ми се, че наистина издавах звуци като бях малка. Ама вече не помня добре — със знаци рече Айла. — С Дърк просто си играем на една игра.
— Според мен в това няма нищо толкова лошо — рече Уба. — Той още малко и ще проговори. Де да не бяха толкова гнили тези корени — додаде Уба, като захвърляше настрани едър корен. — Голямо пиршество ще падне утре само на сушеното месо, риба и полуизгнили зеленчуци. Де да беше изчакал още малко Брун, поне щеше да има някаква зеленина и стръкове.