— Откъде-накъде ще знаеш? Че кой мъж разбира толкова от бебета? Обичат да ги държат в ръце, да играят с тях, когато са сити и доволни, но само като писнат, всеки мъж бърза да ги върне на майките им. Освен това, той не пострада. Той току-що начеваше годината, в която трябва да се отучи да суче и макар че отдавна е отбит, той е едър и здрав.
— Но нали теб те боля, Айла?
— Мамо, теб боли? — намеси се Дърк, все още разтревожен от писъка и.
— Не, Дърк. Мама не я боли, вече не я боли.
— Откъде се е научил да те нарича с тази дума, Айла?
Тя леко се изчерви.
— Понякога с Дърк си играем да правим звуци. Просто е решил да ме зове с този. Креб кимна.
— Той вика на всяка жена „майко“, та предполагам, че е трябвало да ти измисли нещо друго. Навярно за него значи майка.
— Не само за него, ами и за мен.
— Като дойде отначало, ти произнасяше много думи и звуци. Мисля, че сигурно твоето племе разговаря със звуци.
— Аз съм от племето на Клана. Жена съм от Клана.
— Не, Айла — с бавни жестове рече Креб. — Ти не си от Клана, ти си жена от Другите.
— И Иза ми каза точно това в нощта, когато умря. Каза ми, че не съм от Клана, че съм жена от Другите.
Креб я погледна изненадан.
— Не мислех, че и тя знае. Иза бе мъдра жена, Айла. Аз го разбрах едва онази нощ, когато ни проследи в пещерата.
— Не съм искала да влизам в пещерата, Креб. Дори не знам как съм се озовала там. Не знам с какво толкова съм те наранила, но смятах, че престана да ме обичаш, защото влязох в тази пещера.
— Не, Айла, не съм преставал да те обичам, обичах те прекалено много.
— Дърк гладен — прекъсна ги детето. Още не бе дошъл на себе си от писъка на майка си, а и оживеният разговор между нея и Креб го притесняваше.
— Гладен ли си? Я да видим дали ще се намери нещо за теб.
Креб я проследи как става и се отправя към огнището. „Още не мога да разбера кой вятър я довя да живее с нас, мислеше си Креб. Рожба е на Другите и Пещерният Лъв винаги я е закрилял, защо му е притрябвало да я води тук? Защо не им я е върнал на тях? И защо ще допуска да бъде сразен, да и се роди бебе, а после ще, позволява да и секне млякото? Всички си мислят, че това е, защото е злочест, но я го погледнете. Здрав е, щастлив е и всички го обичат. Може пък Дорв да има право, може пък наистина духовете на всички мъжки тотеми да са се примесили с нейния Пещерен Лъв. Тя имаше право за това, че не е уродлив, ами е смесица. Той дори може да произнася звуци като нея. В него има частица от Айла и частица от Клана.“
Изведнъж Креб усети как кръвта му се стича от лицето и кожата му настръхва. „Частица от Айла и частица от Клана! Затова ли попадна тя при нас? Заради Дърк ли? Заради сина и ли? Кланът е обречен на гибел, идва неговият край, само нейната раса ще продължи да съществува. Сега ми е ясно, чувствах го. Ами какво ще стане с Дърк? Той е частица от Другите, той ще оцелее, но нали е и от Клана? Ами Юра, тя прилича на Дърк и се е родила малко след онази злощастна среща с мъжете от Другите. Толкова ли са им силни тотемите, че могат да сразят женския за толкова късо време? Възможно е, щом жените им могат да имат за тотем Пещерния Лъв, нищо чудно да е така. И Юра ли е смесица? А щом съществуват Дърк и Юра, трябва да има и други. Деца на смесени духове, деца, които ще оцелеят, деца, които ще продължат Клана. Вероятно малко на брой, но достатъчно.
Навярно Кланът е бил обречен, преди Айла да стане свидетел на свещената церемония и е била доведена само за да ме подсети. Нас няма да ни бъде, но докато има такива като Дърк и Юра, няма да погинем. Питам се дали Дърк има паметта ни? Де да беше по-големичък, достатъчно голям за церемонии. Не е толкова важно, та нали Дърк има повече от паметта ни, той има в себе си Клана. Айла, дете мое, любимо мое дете, ти наистина носиш щастие и ни ощастливи. Сега знам защо си дошла, не да ни донесеш гибелта, а да ни дадеш единствената възможност да оцелеем. Никога няма да бъде като преди, но и това е нещо.“
Айла донесе на сина си парче студено месо. Стори и се, че Креб е потънал в мисли, но щом седна, той я погледна.
— Знаеш ли, Креб — рече тя замислено. — Понякога си мисля, че Дърк не е само мой син. Откак ми секна млякото и той навикна да го кърмят от огнище на огнище, хапва си навсякъде. Всички го хранят. Напомня ми на малкото на пещерната мечка, все едно е син на целия Клан.
Айла усети как едничкото, тъмно и влажно око на Креб заструи с неизразима печал.
— Дърк е син на целия Клан, Айла. Той е едничкият син на Клана.
Първите проблясъци на зазоряване припламнаха през отвора на пещерата, изпълвайки триъгълното пространство. Айла лежеше будна и на мъжделивата светлина се взираше в спящия си син. Виждаше и Креб, загърнат с кожата в постелята и по равномерното му дишане разбираше, че и той спи. „Радвам се, че с Креб най-сетне си проговорихме“, мислеше си тя и почувства как едно огромно бреме се свлича от плещите и, но гаденето в глъбините на стомаха и, което не бе преставало цял ден и цяла нощ, се усили. На гърлото и бе застанала суха буца и и се струваше, че ако остане в пещерата само още миг, ще се задуши. Тихичко се измъкна от постелята, набързо навлече някаква дреха и опинци и без да вдига шум се упъти към входа.