Айла се залута в мислите си, докато Гуув извършваше движенията, с които освобождаваше Брун и издигаше Брод в ранга на вожд. Гледаше Креб и си спомняше мига, когато за пръв път видя едноокото му, покрито с белези лице и посегна да го докосне. Сещаше се за търпението му, когато се опитваше да я научи да общува и как внезапно всичко и стана ясно. Посегна към амулета си и попипа мъничкия белег на гърлото си, където той майсторски я бе клъцнал, за да пролее кръвта и като жертвоприношение на древните духове, разрешили и да ходи на лов. И се сви уплашено като си спомни скришното се посещение на мъничката пещера, дълбоко в планинските недра. И тогава се сети за изражението му на любяща печал и за тайнственото му, загадъчно твърдение от предишната вечер.
На пиршеството в чест на предаването на властта в ръцете на следващото поколение тя само ровичкаше в храната. Мъжете се източиха един по един в малката, свещена пещера, за да довършат церемонията в уединение, а Айла раздаде татула, получен от Гуув, вече мог-ър. Но нямаше ищах за танца на жените, в движенията и отсъстваше живостта и отпи толкова малко от отварата татул, че въздействието му бързо изветря. Щом и се яви удобен случай да си тръгне, тя се върна в огнището на Креб и вече спеше, когато Креб се върна, но сънят и бе неспокоен. Той застана над постелята и като се взираше в нея и в сина и, преди да закуцука към собствената си постеля.
— Мама ходи лов? Дърк ходи лов с Мама? — запита малчуганът, изскачайки от постелята си и отправяйки се към входа на пещерата. Само неколцина души щъкаха навън, но Дърк бе съвсем буден.
— И без това първо ще трябва да закусим, Дърк. Върни се тук — направи жест Айла и стана да го прибере. — А може и изобщо да не ходим днес. Пролетта дойде, ама още не е чак толкова топло.
След като се нахрани, Дърк зърна Грев и съвсем забрави за лов, втурвайки се към огнището на Брод. Айла го проследи с чувство на нежност, закривило ъгълчетата на устата и. Усмивката и помръкна като видя как Брод го гледа. Тръпки я побиха. Двамата малчугани изприпкаха заедно. Внезапно я обзе клаустрофобия и то с такава сила, че си помисли, че ще повърне, ако не излезе от пещерата. Втурна се към изхода като усещаше ускореното туптене на сърцето си и вдиша няколко пъти дълбоко.
— Айла! — сепна се тя като чу Брод да произнася името и, после се извърна, сведе глава и погледна отгоре новия вожд.
— Тази жена иска да поздрави вожда — зажестикулира тя церемонно. Брод рядко се изправяше лице в лице с нея. Тя бе доста по-висока от най-високия мъж в Клана, а Брод не бе сред най-източените. Едва-едва докосна рамото и. Знаеше, че не обича да я гледа отдолу.
— Да не вземеш да хукнеш нанякъде. Скоро смятам да проведа събиране навън.
Айла кимна покорно.
Бавно Кланът се насъбра. Грееше слънце и се радваха, че Брод е решил да проведе събирането навън, въпреки подгизналата земя. Почакаха малко, после Брод важно-важно зае мястото, на което преди заставаше Брун с пълното съзнание за новия си пост.
— Както вече знаете, аз съм новият ви вожд — започна Брод. Още в началното му твърдение, което бе очевидно за всички, си пролича колко е неуверен пред целия Клан в новата си роля. — И след като Кланът се сдоби с нов вожд и нов мог-ър, сега му е времето да оповестя някои промени — продължи той. — Искам всички да знаят, че вече Ворн е мой заместник.
Последваха кимания, това се очакваше. Брун смяташе, че Брод би трябвало да поизчака Ворн да порасне преди да го издига в длъжност над по-опитните ловци, но всички знаеха, че това предстои. „Може пък да не е по-добре по едно и също време“, каза си той наум.
— Има и няколко други промени — рече с жест Брод. — Една жена в този Клан не е задомена — Айла усети как се изчервява. — Някой трябва да я храни и не искам да обременявам ловците си с нея. Сега аз съм вожд и аз ще трябва да отговарям за нея. Ще взема Айла като втора жена в моето огнище.
Айла го бе очаквала, но след като се оправдаха очакванията и, не се почувства по-добре. „Може да не и е по вкуса, но Брод постъпва правилно, мислеше си Брун и с гордост погледна сина на стопанката си. Брод е дорасъл за вожд.“