— Тя има едно уродливо дете — продължи Брод. — Искам ей сега да го знаете, в този Клан няма да допусна повече уродливи деца. Не искам да си мислите, че това има нещо общо с личните ми чувства, когато откажа да приема следващото. Ако тя роди нормално дете, ще го приема.
Креб стоеше близо до входа на пещерата и разтърси глава, докато гледаше как Айла побледнява и свежда глава по-ниско, за да скрие лицето си. „Е, можеш да си сигурен, че повече няма да родя, Брод, не и с помощта на Изината магия, мислеше си тя. Не ме интересува дали бебетата се зачеват от мъжките тотеми или от органите им, в мен повече няма да заченеш. Не смятам да раждам бебета само защото ти смяташ, че са уродливи.“
— И преди съм го казвал — продължи Брод, — така че няма какво да се изненадвате. Няма да допусна край огнището ми да живеят уродливи деца.
Айла сепнато вдигна глава. „Какво иска да каже? Щом се налага да се преместя в огнището му, то и синът ми идва с мен.“
— Ворн се съгласи да приеме Дърк край огнището си. Стопанката му харесва момчето, независимо от уродливостта му. За него ще се грижат добре.
Сред Клана се разнесе озадачен шепот и вихрушка от жестове с ръце. Децата принадлежаха на майките си, докато пораснат. Защо Брод ще взима Айла, а ще отказва на сина и? Айла се откъсна от мястото си и се хвърли в нозете на Брод. Брод я потупа по рамото.
— Още не съм свършил, жено. Непочтително е да прекъсваш вожда, но този път ще си затворя очите. Можеш да говориш.
— Брод, не можеш да ми отнемеш Дърк. Той е мой син. Където и да отиде жената, децата и отиват с нея — рече с жестове тя, забравяйки в тревогата си да използва каквото и да е учтиво обръщение или да придаде на думите си звучене на молба. Брун се бе навъсил, вече не се гордееше с новия вожд.
— Жено, да не би ти да искаш да кажеш на този вожд какво може и какво не може да прави? — направи жест Брод с присмехулно изражение. Беше доволен от себе си. Отдавна го бе запланувал и реакцията и бе точно каквато я бе очаквал. — Та ти не си майка. Ога е по-скоро майка на Дърк отколкото ти. Кой го кърми? Само ти не го кърми. Та той дори не знае коя е майка му? Всяка жена от Клана му е майка. Какво значение има къде живее? Личи си, че не го е грижа, хапва си във всяко огнище — рече Брод.
— Знам, че нямах възможност да го кърмя, но той ми е син, Брод. Спи с мен всяка нощ.
— Е, не го ща да спи при мен всяка нощ. Можеш ли да отречеш, че стопанката на Ворн му е „майка“? Вече наредих на Гуув… искам да кажа на мог-ър, че церемонията по задомяването ти ще се състои след това събиране. Няма смисъл да изчакваме. Довечера ще се пренесеш в моето огнище, а Дърк ще отиде при Ворн. А сега се върни на мястото си — нареди и той. Брод огледа Клана и забеляза Креб да се подпира на тоягата си край пещерата. Старецът изглеждаше вбесен.
Но ядът му не можеше да се мери с този на Брун. Лицето му посиня от гняв, докато гледаше как Айла се връща на мястото си. С мъка се овладя да не се намеси. В очите му просветваше не само гняв, видно бе как се къса и сърцето му. „Синът на стопанката ми, когото аз отгледах и обучих и току-що направих вожд на този Клан, мислеше си той. Възползва се от поста си, за да си отмъсти. Да си отмъсти на една жена за измислени от него злини. Защо ли не успях да го предвидя? Защо бях толкова сляп за него? Сега вече знам защо толкова бързаше да повиши в длъжност Ворн. Брод е уговорил всичко с него, отдавна му е хрумнало да стори това с Айла. Брод, Брод, това ли е първото нещо, за което се залавя новият вожд? Излага на опасности ловците си с един млад и неопитен помощник само за да си отмъсти на една жена? Какво удоволствие ти доставя да разделяш майка и дете, след като тя и без това толкова е изстрадала? Имаш ли сърце, сине на стопанката ми? Едничката и радост е да си легне заедно със сина си довечера.“
— Не съм свършил, има още — зажестикулира Брод, опитвайки се да привлече вниманието на слисания и неспокоен Клан. Най-сетне те се укротиха. — Не само този мъж бе издигнат на нова длъжност. Имаме и нов мог-ър. Има известни привилегии, които вървят заедно с повишението в ранг. Реших, Гуув… мог-ър… да се премести в по право принадлежащото му огнище на магьосника на Клана. Креб ще се премести в дъното на пещерата.
Брун стрелна с очи Гуув. И той ли участваше в уговорката? Гуув клатеше глава с озадачено изражение.
— Не искам да се местя в огнището на Великия Мог-ър — рече той. — Това си е негов дом още, откак се заселихме в тази пещера.
Новият вожд пораждаше все по-голям смут сред Клана.