Двамината мъже побързаха към вожда си, следвани от Иза, която отиваше да прибере Айла. Тя също хвърли внимателен поглед на пещерата и кимна със задоволство преди да се върне с детето при развълнувано жестикулиращата купчина хора. Прикритото вълнение на Брун го издаде. Те разбраха, че е намерена пещера и вождът смята, че тя крие добри възможности. Ярки слънчеви лъчи пронизваха навъсения мрак на заоблаченото небе и сякаш насищаха атмосферата с надежда, която бе в унисон с настроението на тревожно очакващия Клан.
Брун и Грод стиснаха яко копия, докато троицата мъже приближаваше пещерата. Не забелязаха следи от човешко присъствие, но това не бе гаранция, че пещерата е необитаема. От зейналия отвор се стрелнаха напред-назад с чуруликане и цвърчене птички като връхлитаха и кръжаха. „Птиците са добър знак“, мислеше си Мог-ър. Когато наближиха, стъпваха предпазливо, като заобикаляха отвора, а Брун и Грод търсеха внимателно пресни следи и изпражнения. Най-скорошните бяха от няколко дни. Следите и големите белези от зъби по едрите кокали от крак, натрошени от яки челюсти сами говореха за случилото се: глутница хиени бяха използвали пещерата за временен подслон. Месоядните хищници бяха нападнали застаряващ лопатар и бяха домъкнали трупа до пещерата, за да довършат пира си на спокойствие и в сравнителна безопасност.
От едната страна, близо до западния край на отвора в гъсталака от пълзящи растения и шубраци се бе скътало вирче, пълнено от извор, а водата се стичаше в ручейче, сълзящо по склона към потока. Докато останалите чакаха, Брун проследи ручея до извора му, бликащ от скалата малко над стръмната, грапава и обрасла стена на пещерата. Искрящата вода току след извора бе свежа и бистра. Брун прибави вирчето към предимствата на местоположението и се върна при останалите. Местоположението бе подходящо, но всичко зависеше от самата пещера. Двамата ловци и сакатият магьосник се приготвиха да прекрачат входа на голямата, черна дупка.
Като се върнаха до източния край, мъжете вдигнаха очи към горната точка на триъгълния вход високо над главите им, докато влизаха в планинската дупка. Нащрек с всичките си сетива те пристъпваха предпазливо в пещерата, плътно придържайки се до стената. Когато очите им привикнаха към сумрачната светлина, те се огледаха с почуда.
Висок, куполообразен свод се издигаше над огромно помещение, способно да побере много повече хора. Пристъпваха покрай набраздената каменна стена като внимаваха за пролуки, които да водят към по-дълбоки пропасти. Недалеч от дъното още един извор сълзеше от стената и образуваше тъмно вирче, което се смесваше със сухата пръст на пода малко по-нататък. Току зад вирчето, стената на пещерата завиваше рязко към входа. Обхождайки западната стена обратно от отверстието, в бавно просветляващата светлина се натъкнаха на тъмна пукнатина, ясно очертана от бледата сива стена. На сигнала на Брун, Креб спря да влачи кракът си, докато Грод и вождът приближиха пролуката и надзърнаха в нея. Видяха пълен мрак.
— Грод! — изкомандва Брун като добави с жест какво иска.
Заместникът му се втурна навън, докато Брун и Креб чакаха напрегнато. Грод огледа растящата наблизо растителност, после се запъти към малката горичка сребърни ели. Буци засъхнала смола, избила през кората, бяха оставили лъскави ивици по стволовете. Грод откърти кората, пресен лепкав сок засълзи на мястото на бялата рана, зейнала на дървото. Начупи мъртви, изсъхнали клонки, все още крепящи се под живите, окичени със зелени иглички клони, после измъкна каменна брадва от една гънка на наметката си, отсече един зелен клон и бързо го окастри. Привърза насмолената кора и сухите клонки с жилава трева за края на зеления клон и като извади внимателно живия въглен от зубърския рог, доближи го до смолата и задуха. Не след дълго се втурна обратно в пещерата с пламтяща факла.