— Не съм мъртва, Брод — предизвикателно рече тя с жестове. — Няма да умра. Не можеш да ме накараш да умра. Можеш да ме прогониш, може да ми отнемеш сина, но не можеш да ме накараш да умра!
Две чувства се бореха в душата на Брод — гняв и страх. Вдигна юмрук, обзет от непреодолимо желание да я удари, после застина в тази поза, страхувайки се да я удари. „Хитрости, каза си той наум, хитрости на духа. Тя е мъртва, нали я проклехме?“
— Удряй, Брод. Хайде, признай, че виждаш този дух. Удари ме и ще разбереш, че не съм мъртва.
Брод се извърна към Брун, за да не гледа духа. Свали ръката си, притеснен, че движението му не мина незабелязано. Не бе я докоснал, но се боеше, че самото вдигане на свития юмрук бе признание, че я е видял и се опита да прехвърли нещастието на Брун.
— Не си мисли, че не те видях, Брун. Ти и отговори, когато те заговори, преди да влезеш в пещерата. Тя е дух, ще ни донесеш нещастие — разобличи го той.
— Само на себе си, Брод, а какво по-голямо нещастие може да ми се случи? Но кога си ме видял да говоря с нея? Кога си я видял да влиза в пещерата? Защо заплашваш да удариш един дух? Все още не разбираш, така ли? Ти призна съществуването и, Брод, тя те победи. Ти и стори каквото можа, дори я прокле. Тя е мъртва и въпреки това те победи. Тя бе жена и притежаваше повече кураж от теб, Брод, повече непоколебимост, повече самообладание. Тя се държа по-мъжки от теб. Айла би трябвало да бъде син на стопанката ми.
Айла се изненада от неочакваното словоизлияние на Брун. Дърк се гърчеше и се опитваше отново да се отскубне, като не спираше да я вика. Не издържаше повече и побърза да си тръгне. Като минаваше покрай Брун склони глава и направи жест на благодарност. Когато стигна до рида, тя се извърна и погледна още веднъж. Видя Брун да вдига ръка, като да се почеше по носа, но повече приличаше на жеста на Норг, когато си тръгваха от Събирането на Клановете. Сякаш Брун и бе пожелал „Урсуз да е с теб“.
Последното нещо, което Айла дочу, докато се скриваше зад срутилия се рид, бе сърцераздирателният писък на Дърк:
— Маамо, мааамо, мааамооо!