Грод държеше факлата над главата си, а Брун вървеше начело, стиснал в готовност тоягата и двоицата мъже навлязоха в тъмната пролука. Мълчаливо се прокрадваха по тясната пътечка, която след няколко крачки завиваше рязко и се връщаше към дъното на пещерата, а току след завоя водеше към втора пещера. Пространството, много по-малко от централната пещера, бе с почти кръгла форма н по стената в дъното се търкаляше купчина кости, които проблясваха белезникаво на мъждукащата светлина на факлата. Брун пристъпи да види отблизо и ококори очи. Напрегна се да запази самообладание, направи знак на Грод и двоицата бързо отстъпиха.
Мог-ър неспокойно чакаше, облегнал се тежко на тоягата си. Когато Брун и Грод изскочиха от тъмната пролука, магьосникът се изненада. Брун не се вълнуваше за щяло и нещяло. Направиха му знак и Мог-ър последва двамата мъже по тъмната пътечка. Когато стигнаха стаичката, Грод вдигна факлата над главата си. Мог-ър присви очи, когато съзря купчината кости. Втурна се, тоягата му тракаше по пода, докато коленичеше. Тършувайки сред купчината, се натъкна на голям, продълговат предмет и като разрина останалите кости, той вдигна черепа с ръце.
Нямаше никакво съмнение. Високият свод на черната кост на черепа отговаряше на този, който Мог-ър носеше в наметалото си. Седна, вдигна огромния череп на нивото на очите си и се вторачи в тъмните очни кухини невярващ и със страхопочитание. Урсуз бе обитавал пещерата. Ако се съдеше по количеството кости, пещерните мечки бяха я обитавали много зими. Едва сега Мог-ър си обясни възбудата на Брун. Тази пещера се оказа жилище на Великата Пещерна Мечка. Духът на огромното същество, което Кланът почиташе и ценеше над всички останали, се бе просмукал в самия камък на стените на пещерата. На Клана, който се заселеше тук, късметът и щастието му бяха сигурни. Ако се съдеше по възрастта на костите, ставаше ясно, че пещерата е била необитаема в продължение на години, просто ги е чакала да я открият.
Пещерата бе идеална, с добро местоположение, просторна, с отделно помещение за тайни обреди, което можеше да се ползва зиме и лете, помещение, което лъхаше със свръхестественото тайнство на религиозния живот на Клана. Малката пещера щеше да бъде неговото царство. Това бе краят на търсенето, Кланът вече имаше дом — разбира се, ако първият лов бе успешен.
Когато троицата мъже излязоха от пещерата, слънцето грееше, облаците бързо отстъпваха, отвявани от острия източен вятър. Брун го прие като добро знамение. Едва ли мнението му щеше да се промени, ако облаците се бяха раздрали от светкавици и гръмотевици и се бе изсипал пороен дъжд — и това щеше да приеме за добро знамение. Нищо не бе способно да угнети възторга му и да прогони чувството му на удовлетворение. Стоеше на терасата пред пещерата и вперил взор в гледката, която се разкриваше от входа. Пред него в цепнатината между два хълма се виждаше просторната, проблясваща водна шир. Не му бе минавало през ума, че са толкова близо и в главата му нахлу спомен, който веднага разреши загадката на бързо стоплящата се температура и необичайната растителност.
Пещерата се намираше в подножието на планинска верига в южния край на полуострова, който се издаваше наполовина в между континенталното вътрешно море. Полуостровът бе свързан с континента на две места. Основната връзка бе широк провлак на север, но една тясна ивица солено тресавище го свързваше с високите планински земи на изток. Соленото тресавище бе също така блатист, отточен канал на мъничкото вътрешно море в североизточната част на полуострова.
Планините зад гърба им защитаваха крайбрежната ивица от мразовитите зимни студове и бушуващите ветрове, зараждащи се в континенталния глетчер на север. Крайморските ветрове, смекчавани от незамръзващите води на морето, създаваха тесен температурен пояс в закътания южен край и осигуряваха достатъчно влага и топлина за гъстата гора с широколистните и, периодично сменящи листата си дървета, често срещани в умерено студените области.
Местоположението на пещерата бе идеално — ползваха се от предимствата и на двата свята. Температурите бяха по-топли от тези, които преобладаваха в околните области, а за мразовитите зимни месеци разполагаха с изобилие от дърво за огрев. Голямо море бе под носа им, богато на риба и морска храна, а скалите по брега приютяваха колония от гнездящи морски птици и яйцата им. Умереният климат на гората бе рай за берача на плодове, ядки, боровинки, семена, зеленчуци и листак. Прясната вода им бе под ръка, бликаща от извори и поточета. Но най-същественото бе, че имаха лесен достъп до необятните степи, чийто просторни пасища изхранваха огромни стада от едри, тревопасни животни, които им осигуряваха не само месо, но и дрехи и сечива. Малкият Клан от ловци-берачи се препитаваше с плодовете на земята, а тук земята се радваше на изумително изобилие.