Когато се върна при чакащия го Клан, Брун почти не забелязваше земята под краката си. Не можеше и да мечтае за по-идеална пещера. „Духовете са се завърнали“, мислеше си той. „Може би никога не са ни и напускали, може би просто са искали да стигнем до тази по-голяма, по-хубава пещера. Разбира се! Това ще да е! Омръзнала им е старата пещера, искали са нов дом и затова са предизвикали земетресението, за да ни накара да я напуснем. Може би загиналите са били необходими в света на духовете и като компенсация за тях ни доведоха до новата пещера. Сигурно ме изпитват, проверяват що за вожд съм. Ето защо не можех да реша дали да се върнем“. Брун бе доволен, че качествата му на вожд не бяха поставени под въпрос. Ако не бе съвсем непристойно, щеше да се втурне да го съобщи на останалите.
Когато троицата мъже влязоха в полезрението им, нямаше нужда да съобщават някому, че пътуването им е свършило. Всички разбраха. От чакащите само Иза и Айла бяха видели пещерата, а само Иза можа да я оцени по достойнство. Още тогава бе сигурна, че Брун ще я хареса. „Сега вече не може да изгони Айла“, помисли си Иза. „Ако не беше тя, Брун щеше да се върне преди да я намерим. Сигурно тотемът и е могъщ и отгоре на всичко носи щастие. Айла донесе щастие дори на нас“. Иза погледна към момиченцето до себе си, неподозиращо вълнението, което бе причинило. „Но щом като е тъй щастливо, защо тогава е загубила хората си?“ Иза тръсна глава. „Никога няма да разбера поведението на духовете“.
И Брун гледаше към детето. Още щом като видя Иза и момичето, си спомни, че именно Иза му каза за пещерата, а тя едва ли щеше да я види, ако не беше тръгнала след Айла. Когато видя детето да се отдалечава самичко, вождът се ядоса — беше заповядал на всички да чакат. Но ако не бе нарушила дисциплината, нямаше да открие пещерата. „Защо пък духовете ще я водят първа до пещерата? Мог-ър имаше право, той винаги имаше право, духовете не се гневяха на състраданието на Иза, не се дразнеха, че Айла бе с тях. Ако не друго, те я покровителстваха“.
Брун погледна към уродливия мъж, който би трябвало да е вожд на неговото място. „Имаме късмет, че брат ми е Мог-ър. Чудно нещо“, мислеше си той. „Отдавна не съм мислил за него като за брат, още от времето когато бяхме деца“. Когато бе млад и се стремеше към самообладанието, необходимо за мъжете от Клана, особено за предопределения да стане вожд, Брун винаги бе смятал Креб за свой брат. По-старият му побратим водеше своя собствена битка срещу болките и присмеха, защото не можеше да ходи на лов и сякаш усещаше кога Брун е на път да грохне. Кроткият поглед на сакатия мъж му действаше успокоително дори в такива мигове и Брун винаги се чувстваше по-добре, когато Креб седнеше до него и му предложеше утехата на мълчаливото си съчувствие.
Всички деца, родени от една и съща майка, бяха побратими, но само децата от един и същ пол се обръщаха един към друг с по-съкровеното брат и сестра, и то само когато бяха млади и в редките мигове на извънредна близост. Мъжете нямаха сестри, както и жените нямаха братя. Креб бе побратим и брат на Брун, Иза му беше само посестрима и нямаше сестри.
Имаше мигове, когато Брун съжаляваше Креб, но отдавна бе забравил за недъга му от уважение към знанията и властта му. Изобщо бе престанал да гледа на него като на мъж, а само като на великия магьосник, чийто мъдри съвети често търсеше. Не смяташе, че брат му изобщо съжалява, че не е станал вожд, но понякога се чудеше дали сакатият съжалява, че няма партньорка и деца от нея. Понякога жените бяха непоносими, но носеха топлина и наслада край огнището на мъжа. Креб така и не се сдоби с партньорка, никога не се научи да ходи на лов, не опозна радостите и отговорностите на нормалния, мъжки живот, но пък бе Мог-ър. Великият Мог-ър.
Брун нищо не разбираше от магия, а още по-малко от духове, но пък бе вожд и партньорката му бе родила чудесен син. Засия доволно като се сети за Брод, момчето, което подготвяше да заеме мястото му един ден. Ще го взема на следващия лов, изведнъж реши Брун, ловът на пещерното празненство. Този лов може да стане изпита му за зрялост. Ако убие първото си животно, може да включим обреда му за зрелост в пещерната церемония. Ебра сигурно щеше да се гордее. Брод бе достатъчно голям, а е силен и смел. Понякога е малко по-твърдоглав, но сега се учи на самообладание. Брун се нуждаеше от още един ловец. Сега, когато Кланът имаше пещера, чакаше ги работа, за да се подготвят за следващата зима. Момчето бе близо дванадесетгодишно — възраст повече от достатъчна да стане мъж. „Брод ще може да сподели спомените ни за пръв път в новата пещера“, помисли си Брун. „А те ще бъдат нещо изключително, Иза ще приготви напитката“.