„Иза ли? Какво ще правя с Иза? И с момичето? Иза вече се е привързала към нея, независимо че не е от Клана. Сигурно, защото бе толкова години бездетна. Но и тя скоро ще има свое, собствено дете, а пък вече си няма кой да я храни. С момичето ще трябва да се грижи за две деца. Вече не е млада, но е трудна и магията и и рангът и ще бъдат чест за всеки мъж. Може пък някой от ловците да я вземе за втора жена, ако не беше тази пришълка. Пришълката, покровителствана от духовете. Може наистина да ги разгневя, ако я изпъдя сега. Може пак да раздрусат земята“. Брун потръпна. „Знам, че Иза иска да я задържи, а и вярно е, че тя ми показа пещерата. Заслужава да бъде почетена, но не бива да го правя на показ. Ако и позволя момичето да остане, това ще и е наградата, но момичето не е от Клана. Дали духовете на Клана ще я искат? Тя дори си няма тотем, как може да и разрешим да остане щом като няма тотем? Духове! Не ги разбирам тези духове!“
— Креб — повика Брун. Магьосникът се извърна като го чу, изненадан да чуе, че Брун се обръща към него с личното му име и закуцука към вожда, когато той му направи знак, че иска да говори с него насаме. — Онова момиче, дето Иза го намери, нали знаеш, че не е от Клана, Мог-ър? — започна Брун малко неуверен как да подхване разговора. Креб изчакваше. — Самият ти каза, че трябва да оставя Урсуз да реши дали ще оживее. Е, изглежда, че е решил, но сега какво да правим с нея? Тя не е от Клана. Няма си тотем. Тотемите ни дори няма да допуснат човек от друг Клан да присъства на церемонията по освещаване на пещерата, допускат се само онези, чийто духове ще обитават пещерата. Толкова е млада, не може да оцелее сама, а ти много добре знаеш, че Иза иска да я остави, но какво ще стане с пещерната церемония?
Креб се бе надявал тъкмо на такова встъпление, подготвен бе.
— Брун, детето има тотем, могъщ тотем. Просто ние не знаем какъв е той. Нападнал я е пещерен лъв и въпреки това се е отървала само с няколко драскотини.
— Пещерен лъв ли? Малцина са ловците, които ще се отърват толкова леко.
— Да, дълго време се е скитало самичко, без малко да умре от глад, но не е умряло, а се озова на пътя ни, където го намери Иза. И не забравяй, ти не можа да го предотвратиш. Млада е за подобно изпитание — продължи Мог-ър — но според мен тотемът и я изпитва да види дали е достойна. Тотемът и е не само силен, ами и носи и късмет. Всички ние може да споделим късмета и, може би вече сме го сторили.
— Пещерата ли имаш предвид?
— Първо на нея се откри. Бяхме на път да се връщаме, минахме тъй близо до нея, Брун…
— Духовете ме водеха, Мог-ър. Искаха нов дом.
— Да, разбира се, че те водеха те, но въпреки това показаха пещерата първо на момичето. Доста мислих, Брун. Има две новородени, които не знаят какви са им тотемите. Нямах време, да си намерим нова пещера бе по-важно. Според мен, когато освещаваме пещерата, трябва да включим и церемония за даване на тотем на тези бебета. Това ще им донесе щастие и ще зарадва майките им.
— Че какво общо има това с момичето?
— Докато се моля за тотеми на двете бебета, ще попитам и за нейния. Ако тотемът и се разкрие пред мен, ще може и нея да включим в церемонията. От нея не се иска много и ще можем в същото време да я приемем в Клана. И тогава няма да има нищо лошо да остане.
— Да я приемем в Клана! Не е от Клана, тя е потомка на Другите. Кой е отварял дума да я приемем в Клана? Не бива да го допускаме, няма да се хареса на Урсуз. Никога преди не е правено! — възрази Брун. — Не съм си и помислял тя да стане един от нас, просто се чудех дали духовете ще и разрешат да живее с нас, докато порасне.
— Иза спаси живота и, Брун и сега носи част от духа на момичето, а това я прави член на Клана. За малко не потегли за другия свят, но сега е жива. Все едно, че се е родила отново, потомка на Клана — Креб видя, че вождът е готов да се опълчи срещу идеята и побърза да продължи преди Брун да може да каже нещо. — Хора от един Клан се присъединяват към друг Клан, Брун. В това няма нищо необичайно. По едно време младежите от различни Кланове се обединиха и образуваха нови Кланове. Не помниш ли как на последното Събиране на Клановете два малки Клана решиха да се обединят в един? И двата бавно се топяха, но се раждаха достатъчно деца, а от новородените малцина оцеляваха след раждане. Приемането на нови хора в Клана не е ново — разсъждаваше Креб.
— Вярно е, че понякога хора от един Клан се присъединяват към друг, но момичето не е от Клана. Ти дори не знаеш дали духът на тотема и ще иска да разговаря с теб, Мог-ър. Дори и да заговори, откъде знаеш, че ще го разбереш? Аз дори на нея не и разбирам! Смяташ ли наистина, че ще успееш да откриеш какъв е тотема и?