След като проблемът бе разрешен, Брун забърза към Клана, който нетърпеливо чакаше вожда си да потвърди това, за което всички се досещаха. Той даде знак:
— Няма повече да вървим, намерихме пещера.
— Иза — рече Креб, докато тя приготвяше отвара от върбова кора на Айла. — Довечера няма да ям.
Иза сведе глава — знак, че е разбрала. Знаеше, че ще се моли в подготовка на церемонията. Никога не ядеше преди да се моли.
Кланът бе на бивак край потока в подножието на полегатия склон, водещ към пещерата. Преди да бъде осветена със съответните ритуали не можеха да се нанесат. Макар и да се смяташе, че прекаленото любопитство не вещае нищо добро, всеки член на Клана си намери извинение да се доближи и да погледне вътре. Жените-берачки държаха да берат край дупката, а мъжете последваха жените ужким да ги пазят. Радостна възбуда цареше сред Клана. Страховете, които изпитваха от земетресението насам, бяха се изпарили. Видът на просторната нова пещера им харесваше. Макар и в сумрачната, неосветена пещера да не се виждаше много надалеч, видяното им бе достатъчно да разберат, че е по-просторна, по-обширна от предишното им убежище. Жените с възторг сочеха неподвижното езерце изворна вода току пред входа. Нямаше дори да се налага да ходят чак до реката за вода. С нетърпение очакваха пещерната церемония един от малкото обреди, в който и жените взимаха участие — и всички горяха от нетърпение да се нанесат.
Мог-ър се отдалечи от оживения бивак. Искаше да намери тихо местенце, където да помисли на спокойствие. Докато крачеше покрай забързано течащата река, втурнала се да се срещне с вътрешното море, от юг отново повя топъл ветрец, разрошвайки брадата му. Само няколко далечни облачета нарушаваха кристално ясното небе в късния следобед. Растителността бе буйна и тучна, налагаше се да заобикаля препятствията, но почти не забелязваше, потънал в дълбок размисъл. Шум в недалечния шубрак го стресна. Беше в непозната местност и дебелата тояга, с която се подпираше, бе едничкото му оръжие, но в единствената му яка ръка тя можеше да се превърне в прекрасно средство за защита. Стисна я в готовност и се заслуша в сумтенето и ръмженето, идещо от гъстия шубрак, както и пукота на чупещи се клони откъм мърдащите храсти.
Изведнъж от гъстия шубрак изскочи животно, огромното му яко тяло се крепеше на къси, набити крака. Лихи, остри кучешки зъби се издаваха като бивни от двете страни на муцуната му. Макар и никога да не бе го виждал, сети се името на животното. Глиган. Дивото прасе го изгледа войнствено, помръдна нерешително, после загуби интерес към него и ровейки със зурлата си в меката почва, се върна в храсталаците. Креб отрони въздишка на облекчение и продължи по течението. Спря на тесен, пясъчен бряг, постла наметалото си, постави върху му черепа на пещерната мечка и седна с лице към него. Направи няколко тържествени знака на Урсуз за помощ, после прогони от съзнанието си всички мисли, освен тези за новородените, които трябваше да научат тотемите си.
Любопитството на Креб към децата бе отколешно. Често, когато седеше сред Клана, очевидно потънал в размисъл, той наблюдаваше децата без някой да разбере. Единият от младенците бе пълничко, едричко момченце някъде по средата на първата си годинка, което бе ревало войнствено още при раждането си и продължаваше и след това, особено, когато искаше да го нахранят. Още от самото начало Борг все се гушеше в майка си, ровейки се в меките и гърди, докато не намери бозката като леко грухтеше от удоволствие, докато бозае. То му напомняше, мислеше си Креб развеселен, за глигана, който току-що бе видял да грухти, заровил зурла в меката земя. Глиганът бе животно достойно за уважение. Бе интелигентен, ако го предизвикаха, с кривите си зъби причиняваше сериозни бели, а късите му крачета можеха да развиват изумителна скорост, щом речеше да нападне. Никой ловец не би презрял подобен тотем. А и ще подхожда на новото място, духът му ще намери спокойствие в новата пещера. Глиган да бъде, реши той, твърдо убеден, че тотемът на момчето се бе появил само за да подсети магьосника.
Мог-ър се чувстваше доволен от избора си и насочи вниманието си към другото бебе. Она, чиято майка бе загубила другаря си в земетресението, се бе родила малко преди катаклизма. Ворн, четиригодишният и побратим, сега бе единственият мъж край огъня. И Ага ще се нуждае скоро от нов другар, размишляваше магьосникът, който да прибере старата и майка Аба. Но за това да му мисли Брун, Она е мое задължение, а не майка и.