Мог-ър се опита да прогони гледката от ума си, опита се отново да се съсредоточи върху момичето, но сцената не помръдваше.
Урсуз — направи знак той — Да не би Пещерен лъв? Това е невъзможно. Една жена не може да има толкова мощен тотем. Че как ще си намери другар?
Нямаше мъж в Клана му с тотема на Пещерния лъв, малцина бяха хората и от останалите Кланове, които бяха под закрилата му. Представи си височкото, слабичко детенце, с прави ръце и крака, плоско лице с голямо, изхвръкнало чело, бледо и светло, дори очите и бяха много светли. „Ще стане много грозна жена“, помисли си Мог-ър без да си криви душата. „А и, кой ли мъж ще я поиска?“ Мисълта за собствената му отблъскваща външност премина през съзнанието му, спомни си и как жените го отбягваха, особено като по-млад. Може би тя никога нямаше да има другар, ще се нуждае от закрилата на силен тотем, щом ще трябва да прекара живота си без мъжка закрила. Обаче, Пещерен Лъв? Опита се да си спомни дали някога е имало жена в Клана с тотем на огромната котка.
Тя всъщност не бе от Клана, припомни си той и несъмнено бе под покровителството на силен тотем, иначе нямаше да е жива. Пещерният лъв щеше да я убие. Мисълта кристализира в съзнанието му. Пещерният лъв! Нападнал я, но не я убил… дали пък я е нападнал? Да не би да я е изпитвал? После друга мисъл проблесна и хладът на познанието пропълзя по гръбнака му. Всякакво съмнение изчезна с един замах. Сигурен бе. „Дори Брун не може да се съмнява“, помисли си той. Пещерният лъв я бе белязал с четири успоредни резки по лявото бедро, белези, които щеше да носи до края на живота си. На церемониите за зрялост, където Мог-ър изрязваше знака на тотема на някой от младежите върху тялото му, знакът на Пещерния Лъв представляваше четири успоредни ивици на бедрото!
На мъжете те се поставяха на дясното бедро, но тя е жена и белезите са същите. Разбира се! Защо не се бе сетил по-рано? Лъвът е знаел, че за Клана ще бъде трудно да я приеме, затова сам я е белязал и то толкова ясно, че да не стават грешки. А и я е белязал със знаците на Клана. Пещерният Лъв е искал Клана да разбере. Той иска тя да живее с него. Той е прибрал рода и, за да дойде да живее при нас. Защо? Чувство на безпокойство обзе магьосника, същото чувство бе изпитал след церемонията в деня, когато я намериха. Ако тогава бе имал и понятие за това, сигурно щеше да го нарече пророческо чувство, вещаещо зло и все пак обагрено с непозната, трогателна до сълзи надежда.
Мог-ър се отърси от това чувство. Никога досега тотемът не му се бе явявал толкова категорично. „Именно това е трогателното“, мислеше си той. Пещерният Лъв и е тотем. Той сам я избра, точно както Урсуз избра мен. Мог-ър се взря в тъмните, празни очни кухини на черепа пред себе си. С безусловна вяра той се чудеше на обичаите на духовете след като ги бе разбрал. Всичко бе толкова ясно сега. Изпита облекчение и едновременно бе стъписан. Защо му е на това мъничко момиченце толкова могъщ покровител?
5
На фона на здрачаващото се небе дърветата махаха и пърхаха с потъмнели листа като силуети във вихъра на танца. Бивакът бе притихнал и се подготвяше за сън. На неясната светлина на жарта Иза проверяваше съдържанието на няколко кесийки, подредени в изрядни редици върху наметалото и, като от време на време поглеждаше в посоката, на където се бе отдалечил Креб. Тревожеше се за него, тръгна сам в непознатите гори без каквото и да е оръжие за защита. Детето спеше вече и с чезнещата дневна светлина тя все повече се безпокоеше.
Тя бе успяла да проучи растителността около пещерата, за да види дали наличните растения могат да попълнят и обогатят домашната и аптека. В торбата от видра винаги носеше със себе си някои неща, но за нея малките торбички със сушени листа, цветове, корени, семена и кори в целебната и торба бяха само за първа помощ. В новата пещера щеше да има място за по-големи количества и разнообразие. Между другото тя никога не тръгваше на път без целебната си торба. Тя бе част от нея като наметката. Дори повече. Без церовете си щеше да се чувства гола, а не без наметката.
Най-сетне Иза видя стария магьосник да се връща накуцвайки и облекчена скокна да сложи останалата за него храна на огъня и кипна вода за любимия му билков чай. Той се дотътри, после седна до нея, докато тя събираше кесийките в една по-голяма.