Почти не и бе минавало през ума да живее край огнището на Круг. Ика, другарката му и майка на Борг, бе открита, дружелюбна млада жена. Бедата бе само в това, че и двамата бяха прекалено млади, а Иза никога не се бе разбирала много добре с Дорв, старецът, другар на майката на Ика, който споделяше тяхното огнище.
И така оставаше Брун, а тя дори не можеше да бъде втора жена в дома му — той и бе побратим. Това едва ли бе от значение, тя си имаше свое собствено положение. Поне тя не бе като нещастната старица, която най-сетне се бе отправила към света на духовете по време на земетресението. Бе дошла от друг Клан, другарят и бе умрял отдавна, никога не бе имала деца и си я предаваха от огнище на огнище, винаги в тежест — жена без положение, без стойност.
Но възможността да дели огнището с Креб, той да я храни дори не бе минавала през ума и. Нямаше човек от Клана, към който да е привързана, нито мъж, нито жена. „Отгоре на всичко харесва Айла, сигурна съм“, помисли тя. „Това е идеалното решение, само да не родя момче. Момчето ще трябва да живее с мъж, който да го обучи за ловец, а Креб не го бива за лов.“
„Мога да взема цяра и да го загубя“, помисли си тя за миг. „Тогава ще съм сигурна, че няма да родя момче“. Потупа се по корема и поклати глава. Не, твърде късно беше, можеше да възникнат проблеми. Съзнаваше, че иска бебето и въпреки възрастта и, бременността и се развиваше без усложнения. Имаше всички шансове да роди нормално и здраво дете, а децата бяха прекалено ценни, за да се откаже с лека ръка. „Ще помоля пак тотема си да направи така че да се роди момиче. Той знае, че винаги съм искала момиче. Обещах да се грижа за себе си, за да може бебето, което той разреши да зачена, да се роди здраво, само и само да направи така, че да е момиче“.
Иза много добре знаеше, че жена на нейната възраст може да има трудности и ядеше храни и церове, които бяха полезни за бременните жени. Макар и самата да не бе раждала, знахарката разбираше повече от бременност, израждане и кърмене от повечето жени. Бе помагала при израждането на всички новородени в Клана и щедро бе раздавала церове и знания на жените. Но съществуваше една магия, предавана от майка на дъщеря, която бе толкова тайна, че Иза по-скоро бе готова да умре, отколкото да я разкрие, особено на мъж. Всеки мъж, който научеше за нея, щеше да забрани употребата и.
Тайната се бе запазила само защото никой, нито мъж, нито жена, не бе питал знахарката за тази нейна магия. Обичаят да се избягват преките въпроси бе толкова отдавнашен, че се бе превърнал в традиция, почти закон. Ако някой проявеше интерес, тя можеше да сподели знанията си, но Иза никога не обсъждаше специално тази магия, защото, ако някой мъж си дадеше труда да запита, не можеше да не му отговори — никоя жена не можеше да не отговори на мъж — а и за хората от Клана бе невъзможно да лъжат. Средствата им на общуване, разчитащи на по-тънките нюанси на едва доловими промени в изражението, жестове и стойки, обричаше на моментален неуспех всеки опит за лъжа. Те дори нямаха име за лъжата — най-близо до неистината бе отказът да говорят, а това обикновено си личеше от пръв поглед, макар и често да бе позволено.
Иза никога не обели зъб за магията, която бе научила от майка си, но това не и пречеше да я използва. Магията предотвратяваше зачеването, пречеше на духа на тотема на мъжа да проникне в отвора и и да зачене дете. На мъжа, който и бе партньор, никога не му дойде на ум да я пита защо не е заченала. Предполагаше, че тотемът и е твърде силен за жена. Често и го казваше, а и се оплакваше на останалите мъже, изтъквайки го като причина течността на неговия тотем да не може да надделее над нейния. Иза използваше билките за предотвратяване на зачеване, за да изложи партньора си пред останалите. Искаше Клана и той да си мислят, че оплодителната стихия на тотема му е твърде слаб да сломи защитата и, макар че той често я биеше.
Биеше я ужким да накара тотема и да се смири, но Иза много добре знаеше, че това му доставя удоволствие. От началото се надяваше другарят и да я даде на някой друг мъж, щом не му ражда деца. Още преди да я дадат нему, мразеше надутия самохвалко и когато разбра кой ще и бъде партньор, не можеше нищо друго да направи, освен да се вкопчи в отчаянието си, в майка си. Майка и можеше да и предложи само утеха, нейната дума по въпроса не тежеше повече от тази на дъщеря и. Но партньорът и не я даде другиму. Иза беше знахарка, най-високопоставената жена в Клана и това, че я владее го караше да се чувства по-мъжествен. След като силата на тотема му и мъжествеността му се поставяха под въпрос, задето другарката му не ражда поколение, физическото му превъзходство над нея бе един вид компенсация.