Въпреки че побоят се допускаше с надеждата, че като резултат ще се появи дете, Иза се досещаше, че Брун не го одобрява. Сигурна бе, че ако Брун бе вожд тогава, нямаше да я дадат точно на този мъж. Според Брун мъжът не доказваше мъжеството си, като се налага на жени. Жените нямаха друга възможност, освен да се подчинят. Недостойно бе за мъж да се опълчва срещу по-слаб противник или да позволява една жена да го провокира. Дълг на мъжа бе да се разпорежда с жените, да поддържа дисциплината, да ловува и осигурява храна, да владее чувствата си и да не показва признаци на болка, когато страда. Може жената да се плесне, ако е мързелива и непочтителна, но никога от гняв или радост, а само за поддържане на дисциплина. Въпреки че някои мъже удряха жените си по-често от останалите, това бе навик на малцина. Само партньорът на Иза го бе превърнал в обичайна практика.
След като Креб дойде да живее край огнището им, на партньора и все още не му се искаше да я даде на друг. Иза вече не бе само знахарка, ами и жената, която готвеше за Мог-ър. Ако Иза напуснеше огнището му, същото щеше да стори и Мог-ър. Другарят и си бе въобразил, че за останалите от Клана той научава какви ли не тайни от великия магьосник. В действителност Креб никога не прекрачваше границите на приетата вежливост, докато живееха край едно и също огнище и често почти не му обръщаше внимание. Особено, в това Иза бе сигурна, след като Креб забеляза една прекалено явна синина.
Въпреки побоищата Иза продължаваше да прибягва до употребата на билковата магия. И все пак, когато разбра, че е бременна, тя се примири със съдбата си. Най-сетне някакъв дух бе надделял както над тотема и, така и над магията и. „Може и да е неговият“, мислеше си Иза, „но щом жизнеутвърждаващият принцип на тотема му най-сетне се наложи, защо го напусна духът, когато се срути пещерата?“ Таеше една последна надежда. Искаше да роди дъщеря, момиче, което щеше да накърни новоизвоюваното му достойнство и щеше да продължи родословието на знахарка, макар че по-скоро бе готова да сложи точка на потомството, отколкото да роди дете, докато живее с партньора си. Ако родеше син, партньорът и щеше окончателно да си отмъсти, а момичето все пак и оставаше някаква надежда. А сега искаше да е момиче още повече — не за да урони посмъртното достойнство на другаря си, а за да може да живее с Креб.
Иза прибра целебната си торба и пропълзя под кожата до кротко спящото дете. „Айла сигурно е късметлийка“, мислеше си Иза. „Имаме си нова пещера и ще и разрешат да остане с мен, а всички ние ще споделяме огнището на Креб. Може пък нейният късмет да ми донесе и дъщеря.“ Иза прегърна Айла и се сгуши нежно до топлото и телце. На следващата сутрин след закуска, Иза повика детето и се отправиха нагоре по течението. Докато крачеха край водата, знахарката търсеше определени растения. След няколко мига забеляза просека на отсрещния бряг и прекоси реката. Сред откритото пространство растяха няколко високи около педя растения с матово зелени листа по извисилите им се стебла и гъсти съцветия от мънички, зелени цветчета. Иза изкопа червените корени на щира и се отправи към блатистата местност край мочурливата лагуна, където откри грапава папрат от хвощ, а по-нагоре по течението и сапунени корени. Следващата я Айла я наблюдаваше с интерес и и се искаше да може да разговаря с жената. Главата и бъкаше от въпроси, които не можеше да зададе.
Върнаха се в бивака и Айла я гледаше, докато тя наливаше плътно оплетена кошница с вода като добавяше горещи камъни от огъня и стеблата на папратта. Айла кукна до жената, докато Иза изрязваше кръгло парче от наметалото, с което бе носила момичето. Макар и да бе мека и гъвкава, обработената с мас кожа се режеше трудно, но за острия и кремъчен нож това бе лесна работа. С друг един инструмент със заострен връх Иза продупчи няколко дупки по крайчеца на коженото кръгче. После от яката, жилава кора на един нискорастящ храст изплете връв и я прокара през дупките, стегна я, за да се получи торбичка. С бърз замах на ножа си, изработен от Друуг, сечиво, което Иза ценеше високо, отряза парче от дългия ремък, който придържаше наметалото и сгънато като първо го премери около шията на Айла. Всичко това и отне не повече от няколко мига.
Когато водата в готварската кошница кипна, Иза събра и останалите растения, които бе набрала и с водонепроницаемата плетена кошница се върна към потока. Вървяха по брега, докато не стигнаха едно място, където брегът постепенно се спускаше във водата. След като намери един кръгъл камък, който лесно можеше да държи в ръка, тя счука сапунените корени с вода в една кръгла вдлъбнатина на голяма, плоска скала край потока. Корените се пенеха с обилна, богата на сапонин пяна. Като извади няколко каменни сечива и други дреболии от гънките на наметалото си, Иза разви ремъка и го свали. Изсули амулета си през глава и внимателно го постави отгоре.