Айла бе на върха на щастието, когато Иза я хвана за ръка и я поведе към потока. Тя обичаше водата. Но след като я накисна добре, жената я вдигна, тури я върху скалата и я сапуниса от главата до петите без да пропусне сплъстената и на фитили коса. След като я натопи в хладната вода, жената и направи знак и стисна очи. Айла не разбра знака и но когато имитира действията на жената, Иза кимна и детето разбра, че иска да си затвори очите. Детето усети, че накланят главата му напред, после го поливат с топлата течност от кошницата с папрат. От известно време главата я сърбеше и Иза бе забелязала дребните, пълзящи паразити. Жената втри убиващата въшките течност, извлечена от хвощовата папрат. След още едно изплакване в студения поток, Иза начука корените на щира заедно с листата и намаза косите и. Последва последно изплакване, после, докато детето си играеше във водата, Иза прочисти и себе си по същия начин.
Докато седяха на брега и се сушеха на слънце, Иза обели кората на едно клонче със зъби и го използва да навие косата и на букли, докато съхнеше. Изненада я колко фина, копринено мека бе почти бялата коса на Айла. „Не ще и дума че е необичайно, но е и доста красиво“, помисли си Иза. Несъмнено косата и бе най-хубавата и особеност. Погледна крадешком детето. Макар и загоряло от слънцето, то бе пак по-светло от нея и Иза си мислеше, че слабичкото, светло момиченце със сините си очи е учудващо непривлекателно. Хора с необичаен външен вид, безспорно те бяха хора, но чак пък толкова грозни. Клетото дете. Щеше ли изобщо да се намери кой да я вземе?
Ако не си намереше другар, какво щеше да е положението и? „Ще стане като онази старица, дето загина при земетресението“, мислеше си Иза. „Ако ми е истинска дъщеря, то тогава ще си има и собствено положение. Питам се дали ще мога да я науча на целебните си магии? Така ще има някаква стойност. Ако имам момче, няма да има кой да продължи потеклото ми. Кланът ще има нужда от нова знахарка един ден. Ако Айла научи магиите, може и да я приемат, може дори някой мъж да изяви желание да я вземе. И без това ще я приемат в Клана, защо да не може да ми бъде дъщеря?“ Иза вече мислеше за момичето като за собствено дете и от размислите и покълна зърното на една идея.
Погледна нагоре, забеляза, че слънцето е отишло много по-високо и разбра, че става късно. „Трябва да довърша амулета и, а след това да подготвя напитката от корените“, каза си наум Иза, внезапно сетила се за задълженията си.
— Айла — повика тя детето, което пак се бе отдалечило към потока. Момичето дойде тичешком. Поглеждайки към крака и, Иза забеляза, че от водата коричките на раните бяха омекнали, и вече заздравяваха. Иза бързо облече кожата си и поведе детето към хребета като се спря само да се вземе пръчката за копаене и малката торбичка, която бе направила. Бе забелязала ров червена почва точно от другата страна, недалеч от мястото, където бяха спрели, преди Айла да им покаже пещерата. Когато стигнаха, започна да рови с пръчката си, докато не се показаха няколко бучици червена охра. Вдигна едно-две парченца и ги показа на Айла. Момичето ги погледна, без да знае какво се очаква от нея, после боязливо докосна едното. Иза взе бучицата, сложи я в кесийката и я мушна в гънките си. Преди да тръгне обратно Иза хвърли един поглед наоколо и съзря сред полята отдолу да щъкат дребни фигурки. Ловците бяха излезли в ранни зори.
Преди много векове мъже и жени, далеч по-първобитни от Брун и петимата му ловци, се бяха научили да се съревновават за дивеча с четирикраките хищници, като ги наблюдават и им подражават. Например, видели как вълците със съвместни усилия поваляли дивеч много по-едър и по-як от самите тях. С времето, използвайки сечива и оръжия вместо нокти и зъби, те се научили, че благодарение на съвместните си действия и те могат да ходят на лов за едри животни, които населяват същата околна среда.
Необходимостта от тишина, за да не подплашат дивеча, ги принудила да си измислят ловни знаци, които пък прераснали в по-сложните знаци с ръце и жестове за изразяване на съвсем други нужди и желания. Предупредителните викове променили височината и тона си, за да изразят по-голямо информационно богатство. Въпреки че разклонението на дървото на човека, от което водеше началото си Кланът, не включваше достатъчно развитие на гласния апарат, което да доведе до пълноценен, говорим език, това не вредеше на ловджийските им умения.