Брун бе взел всички мерки и животното почти нямаше никакъв шанс да се измъкне. Остави момчурляка да си мисли, че съдбата на новата пещера на Клана зависи от него. Ако му бе писано един ден да стане вожд, то нека от сега да усети бремето на отговорния си пост. Щеше да даде на момчето си възможност, но Брун смяташе да е наблизо, за да може той да убие животното, ако се наложеше. Заради момчето си се надяваше да не се налага. Юношата бе горд, унижението щеше да е огромно, но на вожда и през ум не му минаваше да жертва пещерата заради гордостта на Брод.
Брун отново се зае да наблюдава стадото. Не след дълго забеляза младо биче да изостава от стадото. Животното бе почти напълно развито, но все още младо и неопитно. Брун изчака, докато бизонът не се отдалечи още от останалите, издебна мига, когато животното бе самотно, далеч от сигурността на стадото. И тогава даде знак.
Мъжете на мига се стрелнаха напред, пръскайки се във ветрило начело с Брод. Брун ги наблюдаваше как се пръскат на равно разстояние помежду си, без да изпускат от тревожните си погледи изостаналия млад бизон. Сигнализира отново и мъжете с крясъци и махане на ръце се нахвърлиха на стадото. Изненаданите животни по края взеха да препускат към основната маса на стадото, като затваряха пролуките и сбутваха тези по края към центъра. В същото време Брун се спусна между тях и младото биче да ги отклони.
Докато изплашените животни по периферията драпаха към кръжащото множество, Брун хукна след набелязаното животно. Вложи цялата си енергия в преследването като гонеше бичето със скорост, която му позволяваха да развие дебелите му, мускулести крака. Изсъхналата почва на степта изпълни въздуха с фин, наносен прахоляк вдиган от табуна еднокопитни бизони, когато движението по края премина през цялото стадо като вълна. Брун примижа и се закашля, заслепен от вихрушката прах, който задръстваше ноздрите му и го давеше. Задъхан, почти капнал, видя Грод да подема преследването.
Бичето възви отново, подгонено от младия Грод. Мъжете се приближаваха като образуваха голям кръг, който целеше да върне животното към Брун, докато той спринтираше, още задъхан да затвори кръга. Пълна паника бе обхванала огромното стадо и то се втурна през глава из Прерията, като безразсъдният му страх се умножаваше от самото движение. Остана само младото биче да бяга панически от същество, което притежаваше само частица от мощта му, но повече от достатъчно интелект и твърда решимост да компенсира за разликата. Грод се носеше след него, без да има намерение да се предава, макар че имаше опасност да се пръсне бясно биещото му сърце. Потта образуваше поточета по покритото му с прах тяло и придаваше на брадата му сивкаво кафяв оттенък. Най-сетне Грод, залитайки, се спря, тъкмо когато Друуг го замести. Издръжливостта на ловците бе огромна, но якото, младо биче, продължаваше да препуска с неотслабваща енергия. Друуг бе най-високият мъж в Клана и краката му бяха малко по-дълги. Подгонвайки животното пред себе си. Друуг връхлетя с прилив от свежи сили в преследването, като го отклоняваше, когато то се опитваше да последва следите на бягащото стадо. Когато Круг замести изтощения Друуг, младото животно явно се задъхваше. Круг бе отпочинал и не остави бичето да си отдъхне, като принуди грохналия бизон да вложи и остатъците от енергията си, бодвайки го с острото си копие в хълбока.
Когато Гуув пое щафетата, огромното, рунтаво животно забави своя бяг. Бичето препускаше слепешката, твърдоглаво следвано по петите от Гуув, който непрекъснато го смушкваше, за да пресуши и последните капчици сила в младото биче. Брод видя Брун да се включва с крясък и на свой ред да се спуска след огромния звяр. Спринтът му не трая дълго. Бизонът бе капнал. Намали своя бяг, после съвсем спря и отказваше да помръдне с плувнала в пот козина, клюмнала глава и пяна на устата. С готово копие момчето пристъпи към изтощеното биче.
Брун светкавично прецени ситуацията от висотата на големия си опит. Беше ли младокът по-нервен от обичайно при първото животно или просто гореше от нетърпение? Изцедени ли бяха силите му докрай? Понякога лукав, стар бизон се спираше малко преди съвсем да е изчерпил силите си и атаката в последния миг можеше да коства живота или сериозно да нарани ловеца, особено, ако е неопитен. Дали да използва ласото си да впримчи животното и да го свали на земята? Главата на звяра почти се влачеше по земята, запъхтените му страни не оставяха място за съмнение — бизонът бе изтощен. Ако употребеше ласото, първото животно на момчето нямаше да е изцяло негова заслуга. Брун реши да остави на Брод всички почести. Бързо, преди още бизонът да си е поел дъх, Брод пристъпи към огромното, космато животно и вдигна копие. Мислейки за тотема си в последния миг, той замахна и го хвърли. Дългото, тежко копие се заби дълбоко в хълбока на младото биче, закаленият му с огън връх прониза здравата кожа и счупи ребро в светкавичния, смъртоносен удар. Бизонът изрева от болка и въпреки че краката му се огънаха, се извърна да промуши нападателя си. Брун забеляза това движение, скочи и се притече на помощ на младока и с цялата сила на яките си мускули стовари сопата си върху едрата глава. Ударът му придаде тласък на грохващото животно. Бизонът се строполи на една страна, острите му копита потрепериха във въздуха в предсмъртна агония, после застина.