Отначало Брод не можеше да повярва на очите си и донякъде шашардисан, но после резкият му възглас процепи въздуха, докато младокът триумфиращо крещеше. Успя! Уби първото си животно! Вече бе мъж!
Радостта на Брод нямаше край. Посегна към дълбоко забилото се копие, стърчащо от хълбока на животното. Измъкна го, топлата кръв шурна по лицето му и той усети соления и вкус. Брун потупа Брод по рамото с гордост в погледа.
— Добре се справи — красноречиво говореше този жест. Брун се радваше, че може да прибави още един силен, ловец към редиците си, силен ловец, който бе гордостта и радостта му, синът на другарката му, любимият му син.
Пещерата бе тяхна. Ритуалният обряд щеше да заякчи този факт, но убитото от Брод животно бе решило въпроса. Духовете бяха доволни. Брод вдигна кървавия връх на копието си, докато останалите ловци тичаха към него и в стъпките им се чувстваше радостта от гледката на поваления звяр. Брун измъкна нож, готов да разпори корема и да изкорми бизона преди да го занесат до пещерата. Извади черния дроб, наряза го на парчета и даде по едно на всеки ловец. Това бе най-вкусната част, запазена само за мъжете, придаваща сила на мускулите и зрението, така необходими за ловуване. Брун изряза и сърцето на едрото, рунтаво животно и го закона в земята недалеч от животното — дар, обещан на тотема му.
Брод дъвчеше топлия, суров черен дроб, първите хапки на зрял мъж и си мислеше, че сърцето му ще се пръсне от радост. Щеше да стане мъж на церемонията по освещаването на новата пещера, щеше да води ловния танц, щеше вече да участва с останалите мъже в тайните обреди, които щяха да се извършват в малката пещера и с радост би дал живота си само да види гордото изражение на лицето на Брун. Това бе върховен миг в живота на Брод. Той предчувстваше вниманието, с което щяха да го обградят след обреда му за зрялост на пещерната церемония. Всички в Клана щяха да се възхищават от него, всички щяха да го тачат. До един щяха да говорят само за него и за голямата му смелост като ловец. Нощта щеше да е негова и очите на Ога щяха да греят с безмълвна преданост и благоговейно преклонение.
Мъжете свързаха краката на бизона високо над коленните стави. Грод и Друуг вързаха копията си в едно, Круг и Гуув сториха същото и от четирите копия се получиха два яки пръта. Прекараха единия през предните крака, другия през задните, напреки през грамадното животно. Брун и Брод застанаха от двете страни на рунтавата глава, хванали по един рог с една ръка, а с другата копията си. Грод и Друуг грабнаха всеки по един край на пръта от двете страни на предните крака, а Круг мина отляво и Гуув отдясно на задните крака. При знака на вожда и шестимата го понесоха като почти влачеха, почти носеха огромното животно през тревистите степи. Връщането до пещерата им отне повече време, отколкото пътуването в зори. Въпреки силните им мишци, мъжете изнемогваха под товара, докато влачеха бизона през степите и нагоре по склона.
Ога се взираше за тях и видя връщащите се ловци, още когато бяха далеч долу в полето. Когато наближиха хребета, Кланът вече ги чакаше и се отправи да съпроводи ловците в последната отсечка от пътя им към пещерата, като вървяха до тях в безмълвен възторг. Мястото на Брод начело на победоносните мъже вече само по себе си говореше за убитото от него животно. Дори Айла, която не разбираше какво става, се увлече от възбудата, увиснала във въздуха.
6
— Синът на другарката ти се е справил добре, Брун. Добро и ловко убито животно — рече Зуг, когато ловците стоварваха едрото животно на земята пред пещерата. — Можеш да се гордееш с новия си ловец.
— Показа кураж и сигурна ръка — отвърна с жестове Брун. Отпусна ръката си на рамото на младока със светнали от гордост очи. Брод се радваше на сърдечните похвали.
Зуг и Дорв огледаха якото младо биче с възторг, примесен с носталгия по възбудата на преследването и трепета от успеха, забравяйки за опасностите и разочарованията, които бяха неразделна част от усилното начинание на лова за едър дивеч. Двамата старци, вече неспособни да ловуват с по-младите мъже, но нежелаещи да останат по-назад, прекараха цялото утро в търсене на дребен дивеч по обраслите с дървета хълмове.