— Виждам, че ти и Дорв сте свършили добра работа с прашките си. Още посред хълма усетих мириса на готвено месо — продължи Брун. Като се заселим в новата пещера, ще трябва да намерите място за упражнения. Ще е от полза за Клана, ако всички ловци са така изкусни с прашката като теб, Зуг. А и скоро ще му дойде времето на Дорн да се подготвя за ловец.
Вождът много добре ценеше приноса на по-възрастните хора за препитаването на Клана и искаше и те да го разберат. Ловците не винаги се радваха на успех. Не бяха редки случаите, когато имаха месо благодарение на усилията на старите хора и през зимите с дълбоки преспи много често прясното месо се добиваше с прашки. Това месо им осигуряваше добре дошла промяна на зимната им диета от сушено, консервирано месо, особено в края на зимата, когато замразените запаси от лова през късната есен привършваха.
— Не може да се сравни с този млад бизон, но ударихме няколко заека и един тлъст бобър. Храната е готова, само вас чакахме — жестикулираше Зуг. — Наистина забелязах една равна просека наблизо, от която може да се получи добра площадка за обучение. Зуг, който живееше с Грод след смъртта на другарката си, доста се бе потрудил да усъвършенства майсторството си с прашката, след като се оттегли от редиците на ловците на Брун. Прашката и ласото най-трудно се усвояваха от мъжете в Клана. Макар че мускулестите им, с едър кокал и леко криви ръце бяха невероятно силни, те можеха да извършват прецизни и фини операции, като например разцепване на кремък. Развитието на ставите на ръцете, особено начинът на прикачване на мускулите и сухожилията към костите, ги даряваше с акуратна сръчност на ръцете, съчетана с нечувана сила. Но от това произтичаше и едно неудобство. Същото това развитие на ставите ограничаваше движението на ръката. Не им се удаваше пълна, свободна дъга, което ограничаваше способността им да мятат предмети. Цената на силата бе не прецизният контрол, а липсата на опорна точка.
Копието им не бе копие за хвърляне, което се мяташе на определено разстояние, а по-скоро пика, която се забиваше с голяма сила отблизо. Боравенето с копие и сопа бе нещо повече от развиване на и без това яките им мускули, но да се научиш да мяташ прашка или ласо отнемаше години упражнения и съсредоточеност. Прашката — жилава кожена ивица, чийто два края се хващаха и се въртеше около главата, за да набере инерция кръглото камъче в издутата торбичка по средата преди да заметнеш — изискваше огромни усилия и Зуг се гордееше със способността си да заметне камъка право в целта. Също толкова се гордееше, че Брун се обръщаше към него да обучава младите ловци в употребата на това оръжие.
Докато Зуг и Дорв с прашките си ловуваха из околните хълмове, жените бяха заети с бране в същата местност и изкусителната миризма на готвещата се храна изостри апетита на ловците. Накара ги да разберат, че от лов човек се връща гладен. Не се наложи да чакат дълго. След храна мъжете, хапнали до насита, си почиваха и разказваха случки от вълнуващия лов или за собствено удоволствие, или заради Зуг и Дорв. Брод, сияещ от новото си положение и сърдечните поздравления от новите си колеги, забеляза Ворн да го зяпа с неприкрит възторг. До тази утрин Брод и Ворн бяха равни и Ворн бе единственият му приятел от мъжки пол сред децата от Клана, откакто Гуув бе станал мъж.
Брод си спомни как се въртяха около ловците, току-що завърнали се от лов, както правеше сега Ворн. Вече нямаше да се налага да се увърта край ловците, лишен напълно от тяхното внимание, докато жадно поглъщаше разказваните, от тях истории, нито щеше да се налага да изпълнява заповедите на майка си и останалите жени, които го викаха да им помогне в шетнята. Вече бе ловец, истински мъж. На положението му на мъж липсваше само окончателната церемония, която щеше да е част от пещерния обред и това я правеше особено паметна и щастлива.
Когато това станеше, щеше да бъде мъжът с най-ниския ранг, но това малко го интересуваше. И това нямаше да е вечно, мястото му бе предопределено. Бе син на другарката на вожда, един ден той щеше да заеме мястото на вожда. Ворн понякога бе голям досадник, но Брод вече можеше да си позволи да бъде великодушен. Закрачи към четиригодишното момче, като много добре съзнаваше, че очите на Ворн грейнаха с нетърпеливо предчувствие, когато видя новия ловец да приближава.