Копаенето бе бавна и туткава работа. Островърхите пръчки за копаене се използваха да разтрошат почвата, която после изгребваха, като хвърляха шепи върху кожено наметало, което се изнасяше от ямата и се изхвърляше. Но след като веднъж пещта бе готова, можеха да я ползват многократно, само от време на време трябваше да се почиства пепелта. Докато жените копаеха, Ога и Ворн под бдителния взор на все още незадомената дъщеря на Ука, Орва, събираха дърва и носеха камъни от реката.
Когато Иза наближи, хванала детето за ръка, жените спряха.
— Налага се да отида при Мог-ър — с жестове им каза Иза. После леко побутна Айла към групичката. Айла понечи да тръгне след Иза, когато тя се извърна да си върви, но жената заклати глава и я бутна обратно при жените, после бързешком се отдалечи.
— Това бе първото съприкосновение на Айла с хора от Клана, освен Иза и Креб и тя се чувстваше като загубена и бе свенлива без успокояващото и присъствие. Стоеше, без да мръдне, сякаш бе пуснала корени, страхливо гледаше в краката си и от време на време вдигаше боязливо очи. Противно на всяко благоприличие всички зяпаха слабичкото, дългокрако момиченце с чудато, плоско лице и изхвръкнало чело. Всички те проявяваха любопитство към детето, но сега им се отдаваше възможност хубавичко да го разгледат.
Най-сетне Ебра наруши непредвидената почивка.
— Може да събира дърва — посочи другарката на вожда към Овра с безмълвно движение, после се захвана да копае отново. Младата жена се отправи към няколкото дървета и повалени дънери. Ога и Ворн бяха неразделни. Овра повика нетърпеливо двете деца, после махна и на Айла. Момичето мислеше, че разбира жеста, но не бе сигурна какво искаха от нея. Овра махна още веднъж, после се извърна и се отправи към дърветата. Двамата членове на Клана, които бяха почти на годините на Айла, неохотно последваха Овра. Момичето ги видя да тръгват, после направи няколко нерешителни стъпки след тях.
Когато се приближи до дърветата, Айла за миг погледна как Ога и Ворн събират сухи клонки, докато Овра цепеше с брадвичката си доста едричък, повален дънер. След като се върна, оставила товара си от съчки недалеч от пещта, Ога се зае да влачи към купчината дърва част от дънера, която Овра вече бе отсякла. Айла я видя да се боричка и се притече на помощ. Наведе се да хване другия край на дънера и когато и двете се изправиха, тя погледна право в очите тъмнооката Ога. Замръзнаха за миг и двете се взираха една в друга.
Двете момичета бяха толкова различни и въпреки това толкова предизвикателно еднакви. Пръкнали се от една и съща стародавна семка, поколенията на общия им прародител бяха поели в различни посоки, и двете водещи до богато развит, макар и различен, интелект. И двете бяха мъдри, за известно време господстващи и пропастта, която ги делеше, не бе толкова голяма. Но незабележимите разлики им отреждаха доста по-различна съдба.
Всяка хванала по един край на дънера, Айла и Ога занесоха до купчината дърва. На връщане, вървейки рамо до рамо, жените пак спряха да работят и ги гледаха как вървят. Двете момиченца бяха горе-долу еднакви на ръст, макар и по-височката да бе два пъти по-голяма на години от другата. Едното бе стройно, с прави нозе и руса коса, а другото набито, кривокрако и по-мургаво. Жените ги сравняваха, но малките момиченца, като децата навсякъде, скоро забравиха за различията. Заедно задачата им бе по-лесна и преди да измине деня те намериха начин да общуват, както и да придадат на домакинската работа елемент на игра.
Същата вечер двете отново се намериха и седнаха заедно да се хранят, като се радваха на компания по-близка до собствения им ръст. Иза бе доволна като виждаше, че Ога приема Айла и изчака докато се стъмни и чак тогава отиде да прибере момичето за спане. Те дълго се гледаха преди да се разделят, после Ога се извърна и пое към кожената си постеля редом до Ебра. Жените и мъжете още спяха отделно. Забраната на Мог-ър нямаше да се вдигне, докато не се настанеха в пещерата.
Още с първите утринни лъчи Иза широко отвори очи. Лежеше, без да помръдне и се вслушваше в мелодичната какафония на птичките, чуруликащи, цвърчащи, извиващи трели и надпяващи се, приветствайки новия ден. „Скоро ще се събуждам сред каменни стени“, мислеше си тя. Нямаше нищо против да спи навън, докато времето бе приятно, но очакваше с надежда сигурността на стените от камък. С мислите и дойдоха на ум сума неща, които трябваше да свърши през деня и сещайки се с нарастващо вълнение за пещерната церемония, тя тихо стана.