Когато удължаващите се сенки се сляха с тъмносивия сумрак на приближаващото свечеряване, настроението на ленивия следобед незабележимо се промени, наситено с очакване. Само един поглед на Брун бе достатъчен, за да разчистят женорята бързешком остатъците от пира и да насядат около незапаленото огнище близо до входа на пещерата. Случайният поглед даваше невярна представа за протоколността на местата им. Всяка жена стоеше на място, което отговаряше на положението и. Мъжете, струпали се от другата страна, следваха примера им според мястото си в йерархичната стълбица на Клана, но Мог-ър не се виждаше.
Брун, застанал най-отпред, даде знак на Грод, който пристъпи напред с тромава тържественост и от рога си на зубър измъкна тлеещ въглен. Този е най-важният въглен от дългата поредица, която започна със запаления въглен сред разрушенията на старата пещера. Приемствеността на този огън символизираше непрекъснатостта на живота на Клана. Запалването на този огън пред входа на пещерата щеше да предяви правата им върху нея, щеше да я утвърди като тяхно постоянно жилище.
Овладеният огън бе човешко изобретение, от съществено значение за живота при студен климат. Дори пушекът имаше своите предимства, самият дим предизвикваше чувство на безопасност, чувство на домашен уют. Пушекът от пещерния огън, стелещ се нагоре към високия свод на тавана, щеше да си пробие път навън през пукнатини, носен от въздушните течения край входа. Щеше да отнесе със себе си всички невидими, враждебни сили, щеше да пречисти пещерата и да разнесе техния мирис — мирисът на човека.
Запалването на огъня само по себе си представляваше обряд за пречистване и предявяване на правото на пещерата, но заедно с него толкова често се изпълняваха и други ритуали, че вече се бяха превърнали в неразделна част от пещерната церемония. Единият бе запознаването на духовете на закрилящите ги тотеми с новия им дом и обикновено се извършваше тайно от Мог-ър само в присъствието на мъже. На жените се разрешаваше да проведат свое тържество, което бе причината Иза да приготви специалната напитка за мъжете.
Успешният лов вече бе демонстрирал, че тотемите им одобряваха местоположението, а празненството бе само потвърждение на намерението да се заселят за постоянно, макар че Кланът можеше да отсъства за по-дълги периоди в определени моменти. И духовете на тотемите пътуваха, но щом членовете на Клана носеха амулетите си, тотемите им лесно можеха да ги открият от пещерата и да се притекат, когато се наложи.
След като без друго духовете щяха да присъстват на пещерната церемония, можеха да се извършват и други обреди и често така и ставаше. Всяка церемония изпъкваше още повече, щом бе свързана с настаняването им в нов дом и на свой ред допринасяше за връзката на Клана с местността. Макар че всяка церемония си имаше собствен, традиционен ритуал, който никога не се променяше, поводите за церемонии имаха различни действащи лица в зависимост от това какъв обряд се извършва.
Обикновено, след като се допиташе до Брун, Мог-ър решаваше как да се съединят отделните части, за да се образува съвкупното празненство, но това бе жизненоважно и зависеше от настроението на Клана. Тази церемония щеше да включва обряда за зрелост на Брод и този за наричане на тотемите на някои деца, защото рано или късно трябваше да го сторят, а и искаха да се харесат на духовете. Времето не беше от значение — щеше да трае, колкото е необходимо — но ако бяха притеснени или ги заплашваше опасност, само наклаждането на огъня щеше да е достатъчно пещерата да стане тяхна.
С тържественост, подхождаща на важността на задачата му, Грод коленичи, постави тлеещия въглен върху сухата прахан и задуха. Кланът се приведе нетърпеливо и изпусна въздуха си в една обща въздишка, когато огнените езици облизаха сухите съчки, сякаш да ги опитат преди да ги погълнат. Огънят се разгоря и изведнъж, сякаш от нищото, се появи зловещ силует, тъй близо до кладата, сякаш бе роден от бушуващите пламъци. Имаше яркочервено лице, увенчано с мистериозен бял череп, който сякаш висеше сред самия огън, без да го докосват игривите езичета сияеща енергия.
Айла не видя огненото привидение от начало и ахна, когато го зърна. Усети Иза успокоително да и стиска ръката. Детето почувства вибрациите от глухото трополене на краищата на копията и се сепна, когато най-новият ловец скокна току сред пламъците, докато Дорв енергично барабанеше в отмерен контрапункт по дъното на голям, дървен, подобен на купа, инструмент, подпрян наопаки на един дънер.