Брод затвори очи, но не трепна, когато ножът прониза кожата му. Кръв изби и се застича, обливайки с червени струйки гърдите му. Гуув се появи до мага с купичка мехлем от стопената мазнина на бизона, смесена с антисептичната пепел от клоните на самодивското дърво. Мог-ър намаза раните с черната мас, като по такъв начин спря кръвотечението и бе сигурен, че ще се получи черен белег. Този знак щеше да означава за всеки срещнат, че Брод е мъж, мъж завинаги под закрилата на Духа на всяващия ужас, вироглав Рунтав Носорог.
Младокът се върна на мястото си с ясното съзнание, че е обект на внимание и от все сърце му се отдаде на насладата, наслаждаваше се, след като най-лошото бе минало. Бе сигурен, че юначеството и ловното му майсторство, заразяващото му изпълнение по време на танца, непоколебимото му държане при получаването на тотема доста дълго време ще са обект на оживени разговори както на мъжете, така и на жените. Мислеше си, че дори това можеше да се превърне в легенда, в събитие, разказвано многократно през дългите зимни вечери, когато Кланът не напускаше пещерата, а също и на Съборите на Клановете. „Ако не бях аз, пещерата нямаше да е наша“, каза си той. „Ако не бях убил бизона, тази церемония нямаше да се състои, щяхме още да си търсим подслон.“ Брод вече имаше чувството, че новата пещера и цялото паметно събитие се дължат изключително на него.
Айла наблюдаваше обряда очарована и уплашена и не може да не потръпне, когато страховитият, тромав мъж намушка Брод и му пусна кръв. Дърпаше се, когато Иза я поведе към зловещия, загърнат в меча кожа магьосник, като се питаше какво ли ще и стори. Ага с Она на ръце и Ика, понесла. Борг, също пристъпваха към Мог-ър. Айла се зарадва, когато двете жени се наредиха пред тях с Иза. Гуув сега държеше плътно изплетена кошница, боядисана в червено от многократната си употреба за съд със свещената червена охра, стрита на фин прах, подгрята заедно с животинска мас, за да се получи богато оцветено тесто. Мог-ър вдигна очи над застаналите пред него жени към сребърната луна над главите им. Жестовете му на безмълвния им, сдържан език молеха духовете да се съберат и да погледнат младенците, чийто тотеми-закрилници трябваше да се разбудят. След това, топвайки пръст в червеното тесто, нарисува на бедрото на младенеца спирала подобна на спираловидната опашка на дивото прасе. Тих, дрезгав шепот се понесе из Клана, докато коментираха със знаци уместността на тотема.
— Дух на Глигана, предавам под твоя закрила момчета Борг — обявяваха жестовете на ръката на мага, докато нахлузваше малка кесийка на ремък през главата на бебето.
Ика сведе глава примирително, но движението и издаваше, че е доволна. Този дух бе силен и почитан и тя усещаше вродената правота на този тотем за нейния син. След това отстъпи.
Магьосникът отново призова духовете и бъркайки в червената кошница в ръцете на Гуув, нарисува с тесто кръгче на ръката на Она.
— Дух на Бухала — обяви той с жестове — предавам под твоя закрила момичето Она. — После нахлузи направения от майка и амулет около шийката на новороденото. Отново се повтори сумтенето под сурдинка, докато ръцете се стрелкаха, коментирайки могъщия тотем, под чиято закрила се намираше момичето. Ага бе щастлива. Дъщеря и се ползваше от покровителството на могъщ тотем, а това означаваше, че другарят и с когото щеше да се събере, не можеше да има слаб тотем. Надяваше се само това да не затрудни прекалено много зачеването и.
Групата наостри уши и очи от интерес, когато Ага отстъпи и Иза протегна ръце да вдигне Айла. Момиченцето вече не се страхуваше. Вече отблизо тя разпозна във вселяващата страх фигура с боядисаното в червено лице Креб. В окото му проблесна топлота, когато я погледна.
За изненада на Клана жестовете на мага бяха различни, когато той призова духовете да присъстват на този обряд. Такива жестове той използваше, когато даваше име на новородено на седмия ден след раждането му. Не само щеше да се разбули тотема на пришълката, но и щеше да бъде приета в Клана! Потапяйки пръст в тестото, Мог-ър прокара черта от средата на челото и — мястото, където при хората от Клана се срещаха костните издатини, надвиснали над очите им — до връхчето на мъничкото и носле.
— Името на детето е Айла — рече той, като произнасяше името бавно и внимателно, за да го разберат и хората от Клана, и духовете.