Отрано жените взеха да приспиват сънливите си деца, после се върнаха при огъня. След като зави добре Айла в кожата и, Иза се приближи до преобърнатата паница, която Дорв използва по време на ловния танц и започна да бие бавен, постоянен ритъм, като променяше звука, чукайки с пръчка по дъното на паницата, а после по ръба и.
Отначало жените седяха неподвижно. Прекалено много бяха привикнали да внимават какво вършат в присъствието на мъжете. Но постепенно, когато въздействието на наркотика взе да се усеща и със съзнанието, че мъжете не са наблизо, неколцина от жените взеха да се движат под тържествения ритъм. Първа Ебра скочи на крака. Затанцува в сложна плетеница от стъпки около Иза и докато знахарката ускоряваше темпото на мнозина от жените им кипна кръвта. Скоро всички се присъединиха към другарката на вожда.
С усложняване и забързване на ритъма обикновено хрисимите жени захвърлиха одеждите си и се поднесоха в необуздан и откровено еротичен танц. Дори не забелязаха кога Иза е спряла да барабани и самата се е присъединила към тях, прекалено погълнати бяха да изтанцуват собствените си вътрешни ритми. Неизказаните им вълнения, тъй подтискани в ежедневния живот, се освобождаваха чрез невъздържаните движения. Напрежението се изпаряваше в катарзиса на свободата, едно пречистване, което им позволяваше да приемат ограниченото си съществуване. Във вихрушка от въртене, подскачане и потропване жените танцуваха близо до зори, после се свлякоха изтощени и заспаха, коя, където бе паднала.
С първите лъчи на зората мъжете взеха да излизат от пещерата. Като се препъваха о телата на проснатите жени, те намериха местата се за спане и скоро се унесоха в дрямка без сънища. Катарзисът на мъжете се дължеше на емоционалното напрежение на лова. Тяхната церемония имаше други измерения — по-въздържана, повече обърната навътре, по-древна, но не по-малко вълнуваща.
Когато слънцето надникна над хребета от изток, Креб закуцука навън от пещерата и огледа осеяната с тела местност. Веднъж по изключение бе наблюдавал от любопитство празненството на жените. С дълбоко, вътрешно чувство мъдрият, стар магьосник разбираше необходимостта им да се разтоварят. Знаеше, че мъжете винаги се чудят какво толкова са правили, та са тъй изтощени, но Мог-ър никога не ги осветляваше по въпроса. Мъжете сигурно щяха да са потресени от необузданата страст на жените си, а не ще и дума, че жените на свой ред щяха да са поразени от ревностните молби на мъжете си към витаещите духове, които съществуваха редом с тях.
Понякога Мог-ър се бе питал дали не може да насочи умовете на жените към началото. Спомените им бяха различни, но те притежаваха същата способност да си припомнят стародавното познание. „Дали имат расова памет? Могат ли да участват в обредите заедно с мъжете?“, питаше се Мог-ър, но не смееше да гневи духовете в опитите си да разбере. Кланът щеше да се разпадне, ако и жените участват в свещените церемонии.
Креб се повлече към бивака и се отпусна на кожата за спане. Забеляза разпилените фини, руси коси върху кожата на Иза и се замисли за събитията на деня, когато на косъм успя да изскочи навън, преди старата пещера да се срути. „Как успя това непознато момиче да омае сърцето му тъй бързо?“ Безпокоеше го скритото недоброжелателно чувство на Брун към нея, а и не бе пропуснал да забележи враждебните погледи, отправени и от Брод. Раздорът в тясната спойка на Клана помрачи церемонията и събуди неговото безпокойство.
„Брод няма да я остави току тъй“, мислеше си Креб. „Косматия Носорог е подходящ тотем за бъдещия ни вожд. Брод е храбрец, но е твърдоглав и прекалено горд. В един миг е спокоен и разумен, дори нежен и любезен. А в следващия заради нещо незначително може яростно да се нахвърли в пристъп на сляп гняв. Надявам се да не се посегне на момиченцето.“
„Не бъди глупак“, нахока се той. „Синът на другарката на Брун няма да вземе да се разстройва от едно момиче.
Нали ще става вожд, а освен това едва ли Брун ще одобри. Брод вече е мъж, ще се научи да се владее.“
Сакатият старец си легна, осъзнавайки колко е уморен. От земетресението насам напрежението не го напускаше, но сега можеше да си почине. Пещерата бе тяхна, тотемите им здраво се бяха заселили в новия дом и след като се събуди, Кланът можеше да се нанесе. Умореният маг се прозя, протегна се, после затвори едничкото си око.