Момичето пристъпи по-близо и погледна внимателно във влажния проход, после закрачи зад движещата се завеса от вода. Притисна се о мократа скала, за да запази равновесие, тъй като от непрестанното падане, падане, падане на течащата вода и се зави свят. Грохотът бе оглушителен, отекваше с каменната стена зад необузданата струя. Погледна страхливо нагоре, боязливо съзнавайки, че речното течение се намира над сълзящите скали току над главата и и продължи бавно напред.
Почти бе стигнала отсрещния бряг, когато проходът свърши, постепенно стеснявайки се и пред нея отново се изправи отвесна стена. Проходът в скалата не стигаше до другия бряг, трябваше да се обърне и да се върне. Когато стигна мястото, откъдето бе тръгнала, погледна бързея, бушуващ в реката и поклати глава. Нямаше друг избор.
Когато нагази в реката, водата бе студена, а теченията силни. Преплува до средата и се остави на течението да я носи през бързеите, после заплува обратно към брега на разлялата се надолу река. Умори се от плуването, но бе по-чиста от преди, като изключим сплетените и сплъстени коси. Отново пое, чувствайки се освежена, но не за дълго.
Денят бе необичайно топъл за късната пролет и когато дърветата и гъсталака за пръв път отстъпиха пред ширналата се прерия, слънцето грееше приятно. Но когато огненото кълбо се издигна високо в небосвода, парещите му лъчи погълнаха и без това оскъдните сили на момиченцето. Някъде следобед тя едва креташе по тясната ивица пясък между реката и отвесните скали. Блещукащата вода отразяваше палещото слънце в лицето и, а пък почти белият пясъчник поглъщаше светлината и жегата, допринасяйки за прекомерната горещина.
На отсрещния бряг и далеч напред диворастящи бели, жълти и кървавочервени цветчета на фона на ярко зелената, полуизрасла трева се простираха чак до хоризонта. Но на детето не му беше до мимолетната пролетна красота на степите. Слабостта и гладът я караха да бълнува. Започна да халюцинира.
— Обещавах ти да внимавам, мамо. Само мъничко поплувах, а ти къде беше? — мърмореше тя. — Мамо, какво има за ядене? Толкова съм гладна и ми е горещо. Защо не дойде, когато те виках? Скъсах се да те викам, а ти изобщо не се появи. Къде беше? Мамо? Мамо! Не си отивай пак! Остани! Мамо, чакай ме! Не ме оставяй!
Втурна по посока на чезнещия мираж като следваше основата на скалистата урва, но тя се отдалечаваше от речното корито и извиваше встрани от реката. Водоизточникът и оставаше зад гърба. Тичайки слепешком, тя си удари палеца на крака о една скала и лошо падна. Болката я върна към действителността — или почти. Седеше и търкаше пръста си като се опитваше да дойде на себе си.
Грапавата скала от пясъчник бе осеяна от тъмни отвори на пещери и бе прорязана от тесни пукнатини и процепи. В резултат от разширяването при необичайния, палещ пек и свиването при изключителния студ под нулата меката скала се бе разрушила. Детето се взря в една малка дупка в стената близо до себе си, но мъничката пещера не и направи кой знае какво впечатление.
Далеч по-голямо впечатление и направи стадо зубри, които кротко си пасяха тучната млада трева между каменната урва и реката. Втурвайки се слепешком да преследва видението, тя не бе забелязала огромните, червеникавокафяви диви добичета, почти двуметрови от копитата до гривата с огромни, завити рога. Когато ги зърна, внезапен страх отнесе и последните паяжини от ума и. Тя отстъпи по-близо до каменната стена, като не изпускаше от очи един плещест мъжкар, който бе спрял да пасе и я гледаше, после се обърна и хукна.
Озърна се през рамо и дъхът и секна при вида на размазаното бързо движещо се кълбо. Спря като закована.
Огромна лъвица, дваж по-голяма от представителите на този вид, които щяха да населяват саваните далеч на юг през много по-късна епоха, бе дебнала стадото. Момичето сподавено изписка, когато исполинската котка скочи върху една дива женска.
Във вихрушка от ръмжащи зъби и свирепи нокти грамадната лъвица повали огромния зубър на земята. Само с едно щракване на мощните челюсти бе прекъснат ужасения рев на животното, докато огромният хищник разкъсваше гърлото му. Шурналата кръв опръска муцуната на четирикракия ловец и оцвети в алено светлокафявата му козина. Краката на зубъра потрепваха конвулсивно, дори когато лъвицата разпра стомаха му и откъсна къс димящо, червено месо.
Смразяващ ужас връхлетя момиченцето. То побягна обхванато от лудешка паника, а още една от грамадните котки внимателно я следеше. Детето неволно бе навлязло в територията на пещерните лъвове. Обикновено огромните котки щяха да се отнесат с пренебрежение към подобна дребна плячка като петгодишно дете, предпочитайки як зубър, охранен бизон и едричка сърна, за да утолят глада на вечно гладната глутница пещерни лъвове. Но бягащото дете бе прекалено близо до пещерата, подслонила чифт скимтящи, току-що родени лъвчета.