7
Когато прекрачиха прага на новото си жилище, смълчано страхопочитание пред катедралната просторност обхвана Клана, но скоро привикнаха с него. Спомените за старата пещера и за усилното им лутане се стопиха бързо и колкото повече научаваха за обкръжението на новия си дом, толкова повече го харесваха. Заеха се с обичайната си за късото, жарко лято дейност — лов, бране и складиране на храна, която да им стигне през дългите, мразовити месеци, които знаеха от опит, че ги очакват. Можеха да избират от разнообразието на щедрата природа.
В белите струи на буйния поток проблясваха сребристи пъстърви и те ги ловяха с ръце и безгранично търпение, когато непредпазливата риба си почиваше под надвисналите коренища и камъни. Огромни есетри и сьомги, често пълни с допълнителния дар от пресен, чер или искрящ яркочервен хайвер, се навъртаха край устието на реката, а по дъното на вътрешното море кръжаха чудовищни морски котки и черна треска. Рибарски мрежи от дълги животински косми, усукани на ръка във връв, измъкваха едрите риби на сушата, когато те хукваха да се спасяват по нагазилите във водата риболовци и се оплитаха в преградата от усукани нишки. Често изминаваха петнадесетината лесни километра до морския бряг и скоро разполагаха със запас от солена риба, която изсушаваха на задимените огнища и туряха настрана. Събираха миди и ракообразни животни за черпаци, лъжици, купички и чаши, както и заради сочните им телца. Претърсваха стръмните зъбери за яйца от многообразието морски птици, гнездящи по скалистите носове с лице към морето и от време на време добре премереният камък им носеше допълнителна почерпка с някоя олуша, чайка или едър гмурец.
С напредването на лятото според сезона се събираха корени, месести стебла и листа, тикви, бобови растения, боровинки, плодове, ядки и зърна. Сушаха се листа, цветове и билки за чай и подправки, както и овъргаляни в пясък буци сол, осеяли морския бряг, а когато огромният северен ледник отнемеше влагата и водата отстъпеше, те ги носеха в пещерата, за да има с какво да си осоляват ястията през зимата.
Ловците често излизаха. Недалечните степи, богати на треви и билки, лишени от всякаква друга растителност освен тук-там срещащи се някоя туфа или недоразвити дръвчета, изобилстваха от стада тревопасни. Сред тревистите долини се срещаха огромни елени, гигантските им, длановидни рога достигаха до три и половина метра при по-едрите екземпляри, както и необикновено грамадните бизони със също толкова голям размах на рогата. Степните коне рядко достигаха толкова на юг, но магарета и катъри — полумагарето, нещо средно между кон и магаре — бродеха сред равните долини на полуострова, а пък братовчед им, по-големият по размери и по-як горски кон, живееше самостоятелно или на малки семейни групички недалеч от пещерата. Степите също така подслоняваха рядко срещаните по-малки стада на живеещата в долините роднина на козата — антилопата гайга.
Пасището между прерията и подножието на планината бе и дом на зубрите, тъмнокафявото или черно диво говедо, прародители на по-кротки домашни породи. Горският носорог — роднина на по-късните, хрупащи храсти разновидности, но пригоден за умерения хлад на горите — едва забележимо навлизаше в границите на една друга разновидност носорози, която предпочиташе тревясалото пасище. И двата вида с по-късия си, прав рог на муцуната и хоризонталната стойка на главата се различаваха от косматия носорог, който заедно с косматите мамути, се появяваше само в определени сезони. Той притежаваше дълъг преден рог, извит под ъгъл напред и сведена стойка на главата, който му служеше да разрива снега от зимните пасища. Дебелият им пласт подкожна мас и тъмночервената, дългокосместа връхна козина с финия, мек пух отдолу бяха приспособления, които го приковаваха към по-студения климат. Единствената им среда бяха изсушените от мраз северни степи — льосовите степи.
Само когато земята бе скована от ледници, можеха да съществуват льосови степи. Постоянното ниско налягане по обширните ледени блокове изсмукваше влагата от въздуха, като позволяваше слаби снеговалежи в крайледниковите райони и причиняваше непрекъснати ветрища. Льосът, фина, богата на калциева сол прах, бе отвяван от натрошените скали по краищата на ледниците и се разнасяше на стотици километри. Кратката пролет стопяваше оскъдния сняг и горния слой на постоянно замръзналата почва само колкото да поникнат плиткокоренните треви и билки. Растяха бързо и изсъхваха в неокосено сено, безкрайни хиляди акри фураж за милионите животни, приспособили се към мразовития студ на континента.