— Брод, остави жените на мира. И без това си имат достатъчно работа — направи му знак Брун с безмълвен укор. Смъмрянето от страна на Брун, и то особено пред Ога, му дойде много. Брод с тежки стъпки се усамоти в далечния край на територията на огнището на Брун край граничните камъни, за да се муси и зърна Айла, зяпнала го право в очите. Това, че Айла едва бе доловила развитието на незабележимата семейна кавга в пределите на комшийското домакинство, нямаше значение. Що се отнася до Брод, грозното натрапниче бе видяло да му се карат като на дете. Точно това нанесе последен, съкрушителен удар на крехкото му его. „Дори не е достатъчно вежлива да отвърне очи“, мислеше си той. „Е, тя не е единствената, която си позволява да пренебрегне елементарната вежливост.“ Поредицата от неудачи през деня преляха чашата и нарочно наруши обичаите, като изгледа злобно и кръвнишки омразното момиче.
Лекото спречкване край огнището на Брун не убягна от вниманието на Креб, точно както знаеше какво става с всички в пещерата. През повечето време съзнанието му пресяваше тази информация, която като страничен шум присъстваше в съзнанието му, но всяко нещо свързано с Айла изостряше вниманието му. Той много добре разбираше, че за да се вторачи открито в пределите на чуждо огнище, от Брод се изискваше преднамерено усилие и върховна злонамерена умисъл, за да преодолее условностите на цялото си възпитание. „Брод изпитва прекалена ненавист към детето“, мислеше си Креб. „За нейно добро време е да я науча на обноски.“
— Айла! — заповяда рязко Креб. Тя подскочи от тона на гласа му. — Не гледа други хора! — направи и знак той. Тя бе слисана.
— Защо не гледа? — запита тя.
— Не гледа, не зяпа, хора не обича — опита се да и обясни като усещаше, че Брод наблюдава с ъгълчето на окото си, без дори да си дава труда да прикрие злорадната си наслада от суровото мъмрене на момичето от страна на Мог-ър. „И без това магьосникът я е разглезил“, мислеше си Брод. „Ако живее при нас, бързо ще я науча как трябва, да се държи една жена.“
— Иска учи разговор — каза му със знаци Айла, все още слисана и малко обидена.
Креб много добре знаеше защо се е заглеждала, но детето все някога трябваше да разбере. Може би това щеше да уталожи ненавистта на Брод да види, че я мъмрят, задето ги е зяпала.
— Айла не зяпа — със суров поглед и направи знак Креб. — Лошо. Айла не отвръща, когато говори мъж. Лошо. Айла не зяпа в хора край огнище. Лошо, лошо. Разбира? — Креб бе строг. Искаше добре да го разбере. Забеляза Брод да става и да се връща при огнището, повикан от Брун, очевидно в по-добро настроение.
Айла бе съкрушена. Креб никога досега не се бе държал грубо с нея. Мислеше си, че му е приятно да гледа как учи техния език, а сега пък и казваше, че е лоша, задето зяпа хората и се опитва да научи повече. Объркана и обидена, сълзите напираха, изпълниха очите и и се затъркаляха по бузите и.
— Иза! — извика Креб разтревожен. — Ела тук! Нещо става с очите на Айла. — Очите на хората от Клана сълзяха само когато нещо влезеше в тях, когато бяха се простудили или страдаха от очна болест. Никога преди не бе виждал очи, преливащи от сълзи на мъка. Иза дотича бежешком. — Виж какво става! Очите и сълзят. Може искра от огъня да и е влязла в окото. Най-добре ще е да ги огледаш — настоя той.
И Иза бе притеснена. Вдигайки клепачите на Айла, тя се вгледа отблизо в очите на детето.
— Око боли? — попита тя. Знахарката не можа да открие белези на възпаление. Очевидно нищо и нямаше на очите, само дето се пълнеха със сълзи.
— Не, не боли — заподсмърча Айла. Не можеше да разбере защо са разтревожени за очите и, но от това разбра, че се безпокоят за нея, въпреки че Креб наистина каза, че е лоша. — Защо Креб сърдит, Иза? — изхълцука тя.
— Трябва разбере, Айла — обясни Иза, като гледаше сериозно момичето. — Не възпитано зяпа. Не възпитано гледа чуждо огнище, вижда какво казва друг човек край огнище. Айла трябва научи кога мъж говори, жена гледа надолу, ето така — показа и Иза. — Кога мъж говори, жена прави така. Не пита. Само деца зяпа. Бебета. Айла голям. Хора се сърди на Айла.
— Креб сърдит? Не обича мен? — попита тя, като отново избухна в плач.
Иза още бе озадачена от сълзящите очи на детето, но почувства объркването и.
— Креб обича Айла. И Иза я обича. Креб учи Айла. Има още учи освен език. Трябва учи обичаи на Клан — каза жената, взимайки момичето на ръце. Държеше я внимателно, докато Айла изплаче обидата си, после обърса мокрите, подпухнали очи на момичето с парче мека кожа и отново се взря в тях, за да се успокои, че нищо им няма.