Тя не плачеше често. Тъй като сълзите и бързо привличаха внимание, Айла упорито се опитваше да ги овладее. Не само защото тревожеха двамата обичани от нея люде, но и за останалите от Клана те бяха признак за различието и, а тя искаше да се пригоди и да я приемат като равна. Кланът бавно свикваше с нея, но все още бяха нащрек и чудатостите и им се струваха подозрителни.
А Айла постепенно се запознаваше и свикваше с Клана. Макар и мъжете да проявяваха любопитство към нея, под достойнството им бе да демонстрират прекалено голям интерес към дете от другия пол независимо колко необикновено е, а и тя не им обръщаше внимание, както те на нея. Брун проявяваше по-голям интерес от останалите, но той я плашеше. Бе строг и не бе склонен да приема напредничавото като Креб. Тя нямаше откъде да знае, че за останалите хора от Клана Мог-ър бе по-надменен и страшен от Брун и че близостта между внушаващия страх магьосник и пришълката ги изненадваше. Особено не и се нравеше младежът, който споделяше огнището на Брун. Винаги когато я погледнеше, видът му издаваше злоба.
Първоначално се запозна с жените. С тях прекарваше повечето от времето си. Освен когато се намираше в пределите на огнището на Креб или когато знахарката я взимаше със себе си да берат единствените по рода си билки за целебните и цели. Обикновено ходеха заедно с Иза и жените от Клана. Отначало тя просто вървеше след Иза и ги гледаше как дерат животни, обработват кожите им, опъват ремъци, изрязани от една кожа в спираловидна форма, плетат кошници, рогозки или мрежи, дълбаят купички от дънери, берат диви плодове, приготвят храна, запазват месо и растителна храна за зимата и се отзовават, когато някой мъж поискаше да му свършат нещо. Но като видяха готовността на момичето да се приобщи към тях, те не само че и помагаха да научи езика им, но и взеха да и показват полезни умения.
Тя не бе силна колкото жените или децата от Клана — по-финият и скелет не бе в състояние да крепи яката мускулатура на едрококалестия Клан — но пък бе невероятно сръчна и гъвкава. Тежкият труд бе непосилен за нея, но за дете се справяше добре с плетенето на кошници и изрязването на ремъци с еднаква ширина. Бързо установи сърдечни взаимоотношения с Ика, обичана от всички заради дружелюбния си нрав. Жената позволи на Айла да носи Борг, когато забеляза интереса на момичето към бебето. Овра се държеше резервирано, но двете с Ука бяха особено любезни с нея. Собствената им скръб по загиналия в срутването на пещерата младеж караше както посестримата, така и майката да съчувстват на детето за загубата на семейството му, но Айла нямаше с кого да си играе.
Първият изблик на приятелство с Ога поизстина след церемонията. Ога се разкъсваше между Айла и Брод. Пришълката, макар и по-малка, бе подходяща да сподели момичешките си мисли, а и след като имаха еднаква съдба, изпитваше състрадание към невръстното сираче, но отношението на Брод към нея бе очевидно. Неохотно Ога предпочете да избягва Айла от уважение към мъжа, с който се надяваше да се събере. Освен когато работеха заедно, те рядко имаха вземане-даване и след като отблъсна неколкократните опити на Айла да се сприятелят, момичето се затвори в себе си и повече не опита да общува.
Айла не обичаше да си играе с Ворн. Макар и цяла година по-малък, обикновено той под игра разбираше да я разкарва насам-натам, като умишлено подражаваше на отношението на възрастните мъже към жените, а Айла още не бе свикнала с това. Когато се възпротиви, на главата и се изля както женският, така и мъжкият гняв, а особено ядосана бе Ага — майката на Ворн. Гордееше се, че синът и се учеше да се държи „точно като мъж“ и не по-малко от останалите знаеше за ненавистта на Брод към Айла. Един ден Брод щеше да стане вожд и ако синът и запазеше благоразположението му, можеше да стане негов заместник. Ага използваше всяка възможност да издигне сина си в хорските очи, та чак се заяждаше с момичето, когато Брод беше наблизо. Ако зърнеше Айла и Ворн заедно, когато Брод се появи, веднага извикваше момчето при себе си.