Ебра и Ука разговаряха с Иза за обичайните неща — за храната, с която се бяха запасили, променливото време. Но Айла доста добре се бе научила да съди за тревогата им по израженията и позите им. Нещо не бе наред, сигурна бе. Айла реши, че нищо не може да я накара да си тръгне преди да разбере какво е то и седна да почака недалеч от краката и.
Някъде привечер се появи Ика с Борг на хълбока си, а после и Ага донесе дъщеря си Она и двете жени приседнаха да погостуват и докато кърмеха, притуряха моралната си поддръжка. Овра и Ога бяха доста угрижени, но и любопитни, когато се струпаха около постелката на Иза. Макар че дъщерята на Ука нямаше още другар, вече бе жена и Овра знаеше, че вече може да има деца. Скоро и Ога щеше да стане жена и двете горещо се интересуваха от явлението, което преживяваше Иза.
Когато Ворн видя Аба да отива там и да сяда до дъщеря си, прииска му се да разбере защо всички жени са се събрали край огнището на Мог-ър. Приближи се и пропълзя в скута на Ага до посестримата си да види какво става, но Она все още кърмеше, така че старицата вдигна момчето и го сложи в скута си. Не можа да види кой знае какво, само, че знахарката си е полегнала и отново се отдалечи.
Скоро след това жените взеха да си тръгват, трябваше да приготвят вечерята. Ука остана при Иза, а пък Ебра и Ога хвърляха по някой незабележим поглед, докато готвеха. Ебра поднесе храна на Креб и на Брун, а после и на Ука, Иза и Айла. Овра наготви за мъжа на майка си, но когато Грод се присъедини към вожда и Креб край огнището на Брун, бързешком се върнаха с Ога. Не искаха да пропуснат нищо и седнаха до Айла, която не бе мръднала от мястото си.
Иза само сръбна малко чай, а и Айла не бе гладна. Побутваше храната, неспособна да хапне залък със свилото и се на здрав възел стомахче. „Какво и е на Иза? Защо не става да приготви вечерята на Креб? Защо Креб не моли духовете да и помогнат да оздравее? Защо са се събрали с останалите мъже край огнището на Брун?“
Напъните на Иза зачестиха. През няколко мига си поемаше бързи глътки въздух, а после здраво напъваше, хванала двете жени за ръцете. С напредването на нощта целият Клан не мигна. Мъжете се бяха струпали около огъня на вожда, очевидно зае, ти в някакъв много важен разговор. Но от време на време хвърляха крадешком по някой поглед, който издаваше интереса им. Жените периодично я навестяваха, като проверяваха докъде е стигнала Иза, а понякога и се застояваха. Всички чакаха, обединени в подкрепата си и очакванията си, докато знахарката им се напъваше да роди.
Отдавна бе притъмняло. Изведнъж всички се защураха насам-натам. Ебра разстла една кожа, докато Ука помагаше на Иза да седне с разкрачени крака. Тя дишаше тежко, здраво се напъваше и крещеше от болка. Айла цялата трепереше, седнала между Овра и Ога, които стенеха и се напъваха от съчувствие заедно с Иза. Жената си пое дълбоко въздух и след един напън, придружен от скърцане на зъби и напрягане на всички мускули, сред бликналата вода се показа кръглото теме на бебешка глава. Останалото бе по-лесно, след като Иза се освободи от мокрото, гърчещо се тяло на дребничкото новородено.
Един последен напън изхвърли купчина кървава тъкан. Иза полегна отново, изтощена от усилията, докато Ебра вдигна бебето, отстрани с пръст слузта от устата му и положи новороденото върху корема на Иза. След като тупна бебето по крачетата, устата на новороденото се отвори и силен писък ознаменува първата глътка живот на първородната рожба на Иза. Ебра завърза с парче боядисано в червено сухожилие пъпната връв и отхапа частта, все още свързана с купчината плацента, после вдигна бебето да го види Иза. Изправи се на крака и се върна в дома си да съобщи на другаря си за успешното раждане на знахарката, както и пола на новороденото. Седна пред Брун, поклони се и когато той я потупа по рамото, вдигна очи.
8
С прискърбие трябва да съобщя, че новороденото на Иза е момиче — оповести Иза, като правеше обичайния жест на печал.
Но новината не бе посрещната с прискърбие. Брун изпита облекчение, макар че никога не би го признал. Споразумението магьосникът да храни посестримата им, особено след приемането на Айла в Клана, се бе оказало удачно и вождът не гореше от желание да го промени. Заслужаваха похвала опитите на Мог-ър да обучи пришълката и тя напредваше много повече, отколкото бе очаквал. Айла усвояваше общуването и поведението според обичаите на Клана. Креб не само изпита облекчение, ами бе извън себе си от радост. На стари години за пръв път в живота си той изпита насладата от уюта и обичта на семейството, а женската рожба на Иза бе гаранция, че ще останат заедно.