И за пръв път, откакто се нанесоха в новата пещера, Иза можа да поеме лишен от тревоги дъх. Радваше се, че раждането бе минало толкова добре, въпреки напредналата и възраст. Бе акуширала на сума ти жени и те раждаха по-трудно от нея. Неколцина се разминаха на косъм от смъртта, една-две умряха, а също и немалко новородени. Струваше и се, че главите на бебетата просто бяха прекалено големи за детеродните пътища на жените! Беше се притеснявала повече за пола на бебето, отколкото от истинското раждане. Подобна несигурност за бъдещето бе почти непосилна за хората на Клана.
Иза лежеше по гръб на кожата си и си почиваше. Ука уви новороденото в повой от мека, заешка кожа и положи бебето в майчините и ръце. Айла не бе помръднала. С изпълнено с копнеж любопитство тя се взираше в Иза. Жената я забеляза и я повика.
— Ела, Айла. Искаш ли да видиш бебето? Айла пристъпи срамежливо.
— Да — кимна тя. Иза отметна назад завивката, за да може момичето да види рожбата и.
Миниатюрното подобие на Иза имаше светъл кафяв пух по главата си и костният тилен израстък си личеше още повече без буйните коси, които скоро щеше да има. Главата на бебето беше някак си по-кръгла, отколкото на възрастните, но въпреки това длъгнеса и челото и се спускаше полегато назад над още неоформените и хребети на веждите. Айла посегна да докосне меката буза на новороденото и то инстинктивно се обърна натам, където го докоснаха като издаваше тихо сучещи звуци.
— Красива е — направи знак Айла с пълни с кротко удивление очи от станалото пред очите и чудо. — Иза, тя да не се опитва да говори? — попита момичето, когато бебето размаха мъничките си стиснати юмручета във въздуха.
— Не още, но скоро ще почне и ще трябва да и помогнеш да се научи — отвърна Иза.
— О, разбира се. Ще я науча да говори. Също както ти и Креб научихте мен.
— Знам, че ще я научиш, Айла — рече отскорошната майка и загърна рожбата си пак.
Момичето остана да бди, докато Иза си почива. Ебра бе увила плацентата в кожата, която бе постлала току преди да роди и я прибра на скришно място, докато Иза бъде способна да я изнесе и да я зарови на известно само на нея място. Ако бебето се бе родило мъртво, щяха веднага да я изгорят и никой нямаше никога да спомене за раждането, нито пък майката щеше да скърби явно, но щеше да я обгърне незабележима доброта и съчувствие.
Ако детето се бе родило живо, но уродливо или пък ако вождът на Клана решеше, че то е нежелано по някаква друга причина, задачата на майката щеше да е по-тежка. В такъв случай от нея се изискваше да отнесе бебето и да го зарови или да го остави на волята на природните сили и на хищниците. Много рядко се разрешаваше на уродливо дете да живее, а ако бе от женски пол, почти никога. Ако бебето бе от мъжки пол, особено, ако бе първородно и ако другарят на жената желаеше детето, можеше по преценка на вожда да остане с майката на детето първите седем дни от живота му като изпит за способността му да оцелее. Всяко дете, оцеляло след седем дни, според традициите на Клана, които имаха сила на закон, трябваше да бъде назовано и прието в Клана.
Първите дни от живота на Креб бяха белязани от същото деликатно равновесие. Майка му едва преживя раждането му. Другарят и бе също и вожд и решението дали новородената мъжка рожба ще има право на живот зависеше единствено от него. Но решението, което взе, бе по-скоро заради жената, а не заради бебето, чиято деформирана глава и неподвижни крайници още отначало свидетелстваха за щетите от трудното раждане. Тя бе твърде слаба, бе загубила много кръв, самата тя се луташе между живота и смъртта. Другарят и не можеше да я накара да изхвърли детето, прекалено слаба бе за това. Щом майката не можеше да го стори, тази задача лягаше на плещите на знахарката, но майката на Креб бе и знахарката на Клана. И така го оставиха при майка му, макар че никой не очакваше да оживее.
Като начало майчиното мляко едва цъцреше. Когато се вкопчи в живота, въпреки незначителните си шансове, една друга кърмачка съжали клетото новородено и нахрани Креб с първата животоспасяваща кърма. В такава оскъдна обстановка започна животът на Мог-ър, най-светият от светите мъже, най-изкусният и могъщ магьосник, откакто съществуваше Кланът.
А сега сакатият и брат му пристъпваха към Иза и рожбата и. При нетърпящия възражения знак на Брун Айла бързешком стана и се отдалечи, но продължи да наблюдава с крайчеца на окото си отдалеч. Иза се изправи на кожата, разпови рожбата си и я вдигна към Брун, като внимаваше да не погледне някой от мъжете. Двоицата мъже огледаха новороденото, което се късаше от рев, защото го отделяха от топлия хълбок на майка му и го излагаха на студения въздух в пещерата. Те също така внимаваха да не погледнат Иза.