Оставен да пази поколението, докато лъвицата ловува, лъвът с рунтава грива изрева предупредително. Момичето сепнато погледна нагоре и ахна при вида на огромната котка, приготвила се за скок от една издатина. Нададе писък, хлъзна се спирайки, падна, ожули си крака о ронливия чакъл край стената и побърза да се върне назад. Гонена от завладяващия я страх, тя хукна обратно по пътя, по който бе дошла.
Пещерният лъв скочи с апатична лекота, уверен в способността си да залови малкия натрапник, който се осмелява да наруши неприкосновеността на пещерните ясли. Не бързаше — тя се движеше бавно в сравнение с мигновено променящата му се скорост — а и бе в настроение да си поиграят на котка и мишка.
Изпаднала в ужас, само инстинктът за самосъхранение я отведе до малка дупка в повърхността на скалата, близо до земята. С болка в бедрото и учестено дишане тя се провря с труд през отвора. Оказа се мъничка, плитка пещера, не по-голяма от пукнатина. Извъртя се в тясното пространство, докато не се озова на колене с гръб към скалата като се опитваше да се слее с твърдия камък.
Пещерният лъв изрева недоволно, когато, достигайки дупката, разбра, че гонитбата му е осуетена. Детето потрепера от този рев и в хипнотичен ужас гледаше как котката провира лапа с протегнати остри, извити нокти в тясната дупка. Безсилна да се отдръпне, тя следеше как лапата я доближава и закрещя от болка, когато докачи лявото и бедро, оставяйки четири дълбоки, успоредни рани.
Гърчейки се да остане извън обсега на лъва, момичето откри малка вдлъбнатина в черната стена отляво. Прибра крачетата си, сви се колкото може и затаи дъх. Ноктите бавно се провряха през отворчето отново, като почти затъмниха и без това оскъдната светлина, която проникваше в нишата, но този път не откриха нищо. Докато обикаляше напред-назад пред процепа пещерният лъв не спираше своя рев.
Детето прекара в тясната мъничка пещера целия ден, през нощта и по-голямата част от следващия ден. Крачето и се поду, берящата рана я болеше непрекъснато, а тясното пространство между грапавите стени на пещерата не и позволяваха да се обърне, или протегне. През по-голямата част от времето бълнуваше от глад и болка и и се присънваха ужасяващи кошмари със земетресения, остри нокти и болезнен, самотен страх. Но нито раната и, нито гладът и, нито дори болезненото слънчево изгаряне я накараха в крайна сметка да напусне убежището си, а жаждата.
Погледна боязливо през малката пролука. Рехавата горичка от осакатени от вятъра върби и борове край реката хвърляше дълги, утринни сенки. Дълго време детето се взираше в обраслата с трева ивица земя и блещукащата отвъд вода, преди да събере достатъчно кураж да прекрачи входа. Облиза напуканите си устни с изсъхнал от жажда език, докато оглеждаше местността. Само тревата се движеше, подухвана от вятъра. Глутницата лъвове ги нямаше. Лъвицата, разтревожена и смутена от непознатата миризма на странното същество настанило се в такава близост до пещерата им, бе решила да намери нов дом за малките си.
Детето изпълзя от дупката и се изправи. Главата и пулсираше и пред очите и шеметно танцуваха точици. Вълни от болка я заливаха при всяка крачка и от раните на подутия и крак взе да се процежда гадна, жълтеникаво зелена течност.
Не бе сигурна дали ще се добере до водата, но жаждата и бе непреодолима. Падна на колене и последните няколко метра пълзя, после се протегна, както бе по очи и лакомо загълта студената вода. Когато най-сетне утоли жаждата си, се опита да се изправи, но бе стигнала до края на издръжливостта си. Пред очите и заплуваха черни точки, зави и се свят и когато се строполи на земята настъпи пълен мрак.
Един лешояд, който кръжеше лениво над нея, забеляза неподвижното телце и се спусна по-ниско да види отблизо какво става.
2
Група пътници прекоси реката току след водопада, където тя се разливаше и се пенеше край подаващите се от плитчините камъни. Стари и млади наброяваха двадесет души. Преди земетресението да разруши пещерата им Кланът възлизаше на двадесет и шестима. Далеч напред двама мъже предвождаха групата жени и деца, приковани отстрани от неколцина по-възрастни мъже. Младоците ги следваха.
Придържаха се към широкото течение там, където то започваше преплитащия се, криволичещ бяг през равнинните степи и не изпускаха от очи кръжащите лешояди. Кръжащите лешояди обикновено свидетелстваха, че това, което е привлякло вниманието им, все още е живо. Раненото животно бе лесна плячка за ловците, ако на някой четирикрак хищник не му бе хрумнало същото.