— Детето е нормално — извести сериозно жестът на Брун. — Може да остане при майка си. Ако доживее до деня за назоваваме, ще бъде приета.
Всъщност Иза не се страхуваше, че Брун може да отхвърли рожбата и, но въпреки това изпита облекчение, като чу официалното мнение на вожда. Оставаше само още един кахър. Надяваше се, че дъщеря и няма да е нещастна, защото майка и си няма другар. „В края на краищата той бе жив и здрав, когато вече със сигурност знаеше, че очаква дете“, отговори си сама Иза, „а пък и Креб и е като другар, поне ги храни.“ Иза пропъди тази мисъл от ума си.
Следващите седем дни Иза щеше да прекара в изолация, в пределите на огнището на Креб, като изключим неизбежните и отивания по нужда и да закопае плацентата. Съществуването на рожбата на Иза не се признаваше от никого официално, освен от тези, с които споделяше огнището, но останалите жени им носеха храна, за да може Иза да си почива. След като изтечаха седемте дни и преди да спре кървенето, щеше да настъпи умерено женско проклятие. Щеше да общува само с жени, също както когато и дойдеше менструацията.
Иза прекарваше времето си в кърмене и грижи около рожбата си, а когато се чувстваше отпочинала, се заемаше с подреждането на домашното огнище на Креб — нишата за хранителни запаси, за готварство, за спане и тази, където съхраняваха церовете си — приютило вече три жени.
Поради уникалното си положение в йерархията на Клана Мог-ър живееше на съвсем удобно място. Достатъчно близо до отвора на пещерата, за да се ползва от дневната светлина и лятното слънце, но не толкова близо, че да бъде изложено на безмилостните течения през зимата. Домашното му огнище притежаваше допълнителна особеност, на която Иза бе изключително благодарна заради самия Креб. Една скала от камък се издаваше от страничната стена и осигуряваше допълнителна закрила от ветровете. Дори с тази преграда срещу ветровете и постоянно горящия край входа огън, студените ветрове често нахлуваха в по-незащитените огнища. През зимата ревматизмът и артритът мъчеха стареца още повече и се влошаваха от студа и влагата на пещерата. Иза се бе погрижила кожите за спане на Креб, постлани върху тънък пласт сено и треволяк на дъното на плитък ров, да се намират на завет.
Едно от малкото задължения на мъжете, като оставим настрана лова, бе изграждането на преграда пред ветровете — кожи, опънати напряко на входа върху пръти, побити в земята. Другата бе да покрият входа на пещерата с плоски камъни, донесени от потока, за да попречат на дъждовете и топящия се сняг да превърнат отвора в кално тресавище. Под отделните домашни огнища бе голата земя, осеяна с плетени рогозки за сядане и сервиране на храна.
Още два плитки рова, застлани със слама и покрити с кожа, се намираха край този на Креб, а за завивка на всеки се ползваше топлото връхно наметало на спящия там. До мечата кожа на Креб бе застлана кожата на антилопа сайга на Иза и нова кожа от снежен леопард. Звярът се бе прокраднал близо до пещерата, доста далеч от обичайното си свърталище по високите планински чукари. Заслугата да го убие се падаше на Гуув, а той подари кожата на Креб.
Доста хора от Клана носеха кожи и пазеха парче от рога или зъба на звяра, който представляваше закрилящия ги тотем. Креб смяташе, че кожата на снежния леопард ще подхожда на Айла. Макар и да не и бе тотем, животното малко или много приличаше, а много добре знаеше, че е доста невероятно ловците да издебнат пещерен лъв. Огромната котка рядко се срещаше в степта и представляваше незначителна заплаха за Клана в пещерата сред гористия склон. Не им се щеше да се изправят срещу огромния хищник без основателни причини. Иза току-що бе приключила с обработката на кожата, както и с изработването на нови подлоги за краката на момичето и започнаха родилните и мъки. Детето много и се радваше и си търсеше повод да излезе, за да може да я облече.
Иза си запарваше чай от смин за стимулиране притока на мляко и да облекчи болезнените спазми в утробата си, докато си възвръщаше нормалната форма. Бе събрала и изсушила дългите, тесни листенца и дребните зеленикави цветчета още в началото на годината в очакване на раждането на рожбата си. Потърси с поглед Айла около входа на пещерата. Току-що бе сменила попиващата кожена превръзка, която носеше по време на менструалния си цикъл и след раждането и и се искаше да отскочи до близката гора да зарови мръсната. Търсеше детето да наглежда спящата и рожба за краткото време, в което нямаше да я има.