Заек се стрелна през пътеката и извади Креб и Айла от мислите им. Момичето се подсети за зайчето в пещерата и пак се замисли за това, за което си мислеше отначало — за бебето на Иза.
— Креб, как така се озова бебето в Иза? — попита момичето.
— Жената поглъща духа на мъжкия тотем — направи небрежен жест Креб, все още погълнат от собствените си мисли. — Той се бори с духа на нейния тотем. Ако мъжкият надделее над женския, една част от него остава, за да започне нов живот.
Айла се огледа, учудена от вездесъщото присъствие на духовете. Не видя никакъв дух, но щом Креб казваше, че ги има, тя му вярваше.
— Духът на всеки мъж ли може да проникне в жената? — продължи тя да пита.
— Да, но само по-силен дух може да надделее над нейния. Често тотемът на мъжа призовава друг дух на помощ. И тогава на другия може да бъде разрешено да остави течността си. Обикновено духът на мъжа и опитва най-често, той и е най-близък, но често се нуждае от помощ. Ако едно момче има същия тотем като другаря на майка си, значи, че ще бъде щастливо — обясни и Креб внимателно.
— Само жените ли могат да имат бебета? — попита тя, запалила се от темата.
— Да — кимна той.
— Необходимо ли е жената да се задоми, за да има бебе?
— Не, понякога поглъща духа преди да е задомена. Но ако не се задоми докато се роди бебето, това може да му донесе нещастие.
— Аз може ли да имам бебе? — запита тя, изпълнена с надежда.
Креб се замисли за могъщия и тотем. Прекалено бе жизнен. Дори с помощта на друг дух, едва ли някога щяха да го надделеят. „Но много скоро сама ще разбере“, помисли си той.
— Още не си достатъчно голяма — отбягна да и отговори той.
— Кога ще бъда достатъчно голяма?
— Като станеш жена.
— А кога ще стана жена?
На Креб вече му се струваше, че въпросите и нямат край.
— Когато за пръв път духът на тотема ти се пребори с друг дух, ще ти потече кръв. Това показва, че е бил ранен. Малка част от същността на духа, който се е сражавал с него, остава, за да подготви тялото ти. Гърдите ти ще наедреят, а ще настъпят и още промени. След това духът на тотема ти редовно ще се сражава с други духове. Когато дойде време да ти потече кръв, а това не стане, значи духът, който си погълнала е надделял над твоя и се е заченал нов живот.
— Но кога ще стана жена?
— Може би ще трябва да преживееш осем-девет пъти смяната на всички сезони. Именно тогава повечето момичета стават жени, а някои дори на седем години — отвърна той.
— Но колко дълго ще трае това? — настояваше тя. Търпеливият стар маг отрони въздишка.
— Ела с мен, ще видя дали ще мога да ти обясня — рече той, като вдигна една пръчка и извади кремъчен нож от кесията си. Съмняваше се, че ще разбере, но така поне щеше да престане с въпросите си.
Числата се явяваха сложна абстракция за разбиране от хората на Клана. На повечето дори не им минаваше през ума повече от три — ти, аз и другия. Това не беше въпрос на интелигентност. Например Брун моментално разбираше, ако някой от двадесет и двамата члена на Клана му липсва. Само трябваше да си помисли за всеки отделен човек, а това му се отдаваше доста бързо, без дори да го съзнава. Но да се отъждестви отделната личност с понятие, наречено „едно“, изискваше усилие, на което малцина бяха способни. „Как може един човек веднъж да бъде «едно», а след това съвсем друг човек да бъде също «едно», та нали става дума за съвсем различни хора?“ бе обикновено първият им въпрос.
Неспособността на Клана да синтезират и да се абстрахират важеше и за други области на живота им. Имаха име за всяко нещо. Познаваха дъба, върбата, бора, но нямаха общо понятие за всички тях — нямаха дума за дърво. Всеки вид почва, всяка разновидност на скалата, дори разните видове сняг си имаха име. Кланът разчиташе на богатата си памет и на способността да прибавят нови неща към тази памет — почти нищо не забравяха. Езикът им бъкаше от краски и описания, но бе почти напълно лишен от абстракции. Разчитаха Мог-ър да следи малкото неща, които трябваше да се броят — времето между Събиранията на Клановете, възрастта на членовете на Клана, периодът на изолация след церемонията по задомяване и първите седем дни от живота на новороденото. Това, че той можеше да го прави, бе една от най-магическите му способности.
Сядайки, Креб хвана пръчката и здраво я притисна с крак о един камък.
— Според Иза ти си по-голяма от Ворн — започна Креб. — Ворн преживя годината си на раждане, тази на прохождане, на кърмене и на отбиване — обясняваше той, като докато изреждаше годините, правеше по една рязка на пръчката за всяка година. — Ще сложа още една рязка за теб. Ето колко си голяма сега. Ако взема да сложа ръката си върху всяка рязка, с една ръка ще мога да ги покрия всичките, нали така?