Всеки мъж можеше да се облекчи, с която си иска жена, с изключение, по отколешна традиция, на посестримата си. Обикновено, след като една девойка се задомеше, малко или много оставаха верни само от уважение към собствеността на чуждия мъж, но за един мъж се смяташе по-лошо да се въздържа, отколкото да се задоволи с първата срещната. А и жените не бяха чужди на неуловимите, престорено свенливи жестове, които се смятаха за подканящи и насърчаващи харесвания от тях мъж да действа. Според Клана новият живот се пръкваше от вездесъщата същност на тотемите и всякаква връзка между половия живот и раждането на дете бе извън представите им.
Извърши се втора церемония, която свърза Друуг с Ага. При все че двойката бе обречена на изолация, останалите членове на домашното огнище, живеещи в момента с Креб, можеха да ги навестяват, когато си поискат. След като и втората двойка влезе в пещерата, жените се струпаха около Иза и рожбата и. — Иза, направо имаш късмет с това бебе — коментираше Ебра с ентусиазъм. — Да си призная, малко се разтревожих, когато научих, че след всичките тези години ти си забременяла.
— Духовете бдяха над мен — отвърна и с жестове Иза. — Силният тотем ти помага да родиш здрава рожба, след като веднъж бъде сразен.
— Боях се да не би тотемът на момичето да окаже вредно влияние. Толкова различна е на вид, а тотемът и е толкова могъщ, че можеше да се роди уродливо бебе — сподели Аба.
— Айла е късметлийка, донесе ми щастие — бързо се противопостави Иза, като се оглеждаше дали Айла е забелязала. Детето не сваляше очи от Ога, взела новороденото и навъртаща се наблизо, сияеща от радост, сякаш Уба бе нейна рожба. Не беше чула коментара на Аба, но на Иза не и харесваше, че подобни мисли се изказват открито. — Нали ни донесе на всички щастие?
— Но ти нямаше късмет да родиш момче — настоя на своето Аба.
— Аз си пожелах момиче, Аба — рече Иза.
— Иза! Как може да говориш така! — Жените бяха потресени. Много рядко си признаваха, че са предпочитали момиче.
— Че какво толкова е казала? — скочи Ука да защитава Иза. — Родиш син, грижиш се за него, кърмиш го, възпитаваш го, а после като порасне, никакъв го няма. Ако не загине по време на лов, сполетява го някаква друга гибел. Половината момчета загиват още млади. Поне на Овра и остават още годинки да си поживее.
Всички изпитаха състрадание към майката, загубила сина си при срутване на пещерата. Нямаше жена, която да не знаеше колко много скърбеше тя. Ебра тактично промени темета.
— Питам се каква ли ще бъде зимата в новата пещера? — Ловът беше добър, а и ние събрахме и скътахме сума ти нещо, така че поне храна имаме достатъчно. Ловците излизат днес, може би за последен път. Надявам се в склада да е останало място, че да го замразим всичкото. — Ика се обади. — А ми се струва, че вече губят търпение. Най-добре ще е да отидем да им приготвим нещо за ядене.
Жените неохотно оставиха Иза и рожбата и и отидоха да приготвят закуска. Айла приседна до Иза и жената с едната си ръка я прегърна, придържайки с другата бебето. Иза бе в добро настроение — радваше се, че бе навън в този свеж, студен и слънчев ден в началото на зимата, доволна бе, че детето и се бе родило живо и здраво и при това момиче, радваше се на пещерата и че Креб бе решил да я храни, радваше се на слабото русо необикновено момиче до себе си. „Щерките ми“, мислеше си тя, „и двете са ми дъщери“. Всички знаеха, че Уба ще стане знахарка, но и Айла щеше да бъде такава. „Ще се погрижа за това. Кой знае, може би един ден ще стане прочута знахарка.“
9
Духът на Лекия Сух Сняг взел за другарка Духът на Зърнестия сняг и не след дълго тя родила Ледената планина, далеч на север. Духът на Слънцето мразел искрящото дете, което с порастването си се разпростирало надлъж и нашир и пречело на топлите му лъчи да достигат до земята и на тревата да расте. Слънцето решило да погуби Ледената планина, но Духът на буреносните облаци, побратим на Зърнестия сняг, разбрал, че Слънцето иска да погуби рожбата и. През лятото, когато Слънцето е най-силно, Духът на буреносните облаци се сражавал с него, за да спаси живота на Ледената планина.