Една жена в средата на първата си бременност, вървеше пред останалите жени. Тя видя двамата мъже начело да оглеждат земята и да продължават. „Сигурно е месоядно“, помисли тя. Кланът рядко се хранеше с месоядни животни.
Висока бе над метър и четиридесет, с едър кокал, набита и кривокрака, но стъпваше изправена на силните си, мускулести крака и плоските си, голи пети. Ръцете и, несъразмерно дълги за тялото и, бяха криви като краката и. Големият и нос приличаше на клюн, издадените и напред челюсти стърчаха като зурла и нямаше брадичка. Ниското и чело преминаваше в удължена, голяма глава, кацнала на къс, дебел врат. На тила си имаше костна издутина — нещо като кок — която подчертаваше удължеността му.
Мек мъх от къси, кафяви косми, склонни да се къдрят, покриваше краката и рамената и и покриваше горната част на гръбнака и. На главата той се сгъстяваше в тежка и дълга, доста рунтава коса. Летният загар вече бе на път да замести зимната бледност. Под надвисналия хребет на веждите дълбоко бяха разположени големи, кръгли, интелигентни, тъмнокафяви очи, които бяха обзети от любопитство, докато ускоряваше крачка да види какво бяха отминали мъжете.
Жената бе стара за първа бременност, почти двадесетгодишна и Кланът я мислеше за ялова, докато щъкащият в нея живот не бе взел да си личи. И въпреки че беше бременна, товарът, който носеше, не бе намален. Привързана на гърба си мъкнеше голяма кошница, препълнена с вързопи, част от които висяха от нея. Няколко торби с шнур се мандахерцаха на ремъка, с който бе опасла гъвкавата кожа по такъв начин, че да се получат гънки и торбички, за да побере нещата. Една от торбите особено биеше на очи. Беше направена от кожа на видра и това бе очевидно, защото кожата бе изсушена, без да се наруши целостта на водонепроницаемата козина, крачетата, опашката и главата.
Вместо да се разпаря кожата на корема на животинчето, беше прерязано само гърлото, откъдето да се измъкнат вътрешностите, месото и костите и се получаваше чанта като кесия. Главата, прикачена с ивица кожа отзад, представляваше капак, а боядисаният в червено шнур от сухожилия бе прекаран през дупките, пробити около отвора на гърлото, здраво пристегнат и завързан за ремъка на кръста и.
Когато жената, отначало видя съществото, което мъжете бяха отминали, бе озадачена от това, което и приличаше на животинче без козина. Но когато приближи, ахна и отстъпи крачка назад, сграбчвайки кожената торбичка, увиснала около врата и в несъзнателен жест да се предпази от неведомите духове. Опипа дребничкото съдържание на амулета си през кожата, търсеща закрила и се наведе да види по-добре, колебаеща се дали да пристъпи напред, но не съвсем убедена, че това, което си мислеше, че вижда, е истина.
Очите и не бяха я подвели. Не животно бе привлякло ненаситните птици. Дете, измършавяло дете със странен вид!
Жената се огледа, като се чудеше какви ли други страхотни загадки може да се окажат в близост и започна да обикаля припадналото дете, но дочу стон. Спря да обикаля и, забравяйки за страховете си, коленичи до детето и внимателно го разтърси. Още щом като зърна загноясалите белези от нокти и подутия крак, когато момиченцето се отърколи, знахарката посегна да развърже шнура, стегнал торбичката от видрова кожа.
Мъжът начело се озърна назад и видя жената, коленичила до детето. Върна се при тях.
— Иза! Хайде! — изкомандва той. — Пред нас има следи и мирис на пещерен лъв.
— Това е дете, Брун. Ранено, но още живо — отвърна тя.
Брун погледна измършавялото момиче с високо чело, малък нос и необичайно плоско лице.
— Не е от Клана — рязко махна с ръка водачът и се извърна да продължи пътя си.
— Брун, тя е дете. Ранена е. Ще умре, ако я оставим тук — очите на Иза го умоляваха, докато правеше заклинания с ръце.
Водачът на малкия Клан сведе поглед към молещата го жена. Той бе много по-едър от нея, над метър и петдесет висок, целия в мускули и много силен с огромен гръден кош и дебели, криви крака. Физиономията му бе подобна, но по-ярко изразена — по-дебели надочни хребети и по-голям нос. Краката, коремът, гърдите и горната част на гърба бяха обрасли с груби, кафяви косми, на които съвсем малко не достигаше да минат за козина. Рунтава брада скриваше издадената му напред челюст без брадичка. И наметката му бе почти същата, само че не толкова дълга, подкъсена и завързана по другояче с по-малко гънки и дипли за носене на разни неща.