— Най-накрая Ледената Планина се предала. Намръщила се и не искала повече да се бори със Слънцето. Буреносният Облак се разгневил, задето Ледената Планина не искала да се сражава и се отказал повече да и помага. Ледената Планина напуснала земята и се върнала у дома си на север, а заедно с нея си отишъл и големият студ. Слънцето ликувало от победата си и я преследвало чак до северния и дом. Нямало къде да се скрие от голямата жега и била сразена. И много, много години нямало зима, а само дълги летни дни.
— Но Зърнестият Сняг скърбял за загубеното си дете и от скръб прималял. Лекият Сняг искал да му роди друг син и помолил Буреносния Облак за помощ. Буреносният облак съжалил побратима си и му помогнал да и занесе храна, за да укрепне. Отново затулил лицето на Слънцето, докато Лекият Сух Сняг се навъртал наблизо и пръскал духа си, за да го погълне Зърнестият Сняг. Пак родила друга Ледена планина, но Хората не били забравили на какво ги научил Урсуз. Ледената Планина никога не успяла да прогони Клана от дома му.
— А какво станало с Дърк и тези, които тръгнали с него? Едни разправят, че ги изяли вълци и лъвове, а други, че се удавили в голямата вода. Някои пък разправят, че когато достигнали земята на Слънцето, то се разгневило, задето Дърк и хората му искали да му вземат земята. Пратило огнена топка от небето да ги погълне. Те изчезнали и повече никой не ги видял.
— Нали разбра, Ворн — Айла забеляза Ага да казва на сина си, както винаги правеше като се разказваше легендата за Дърк. — Винаги трябва да слушаш майка си, Друуг, Брун и Мог-ъра. Винаги трябва да слушаш и никога да не напускаш Клана, инак и ти може да изчезнеш.
— Креб, мислиш ли, че Дърк и хората му са намерили нов дом? — обърна се Айла към седналия до нея мъж. — Той изчезнал, но никой не го е видял да умира, нали? Може да е оцелял, нали?
— Никой не го е видял да изчезва, Айла, но ловът е трудно нещо, когато са само двама-трима мъже. Може би през лятото биха могли да убият достатъчно дребни животни, но едрите животни, с които би трябвало да се запасят, за да изкарат зимата, се убиват по-трудно и е по-опасно. А те е трябвало да преживеят доста зими преди да достигнат до земята на Слънцето. Тотемите имат нужда от дом. Навярно те напускат хората, които бродят бездомни. Ти нали не искаш твоят тотем да те напусне, а?
Айла, несъзнателно посегна към амулета си.
— Но моят тотем не ме напусна, въпреки че бях самичка и си нямах дом.
— Това е, защото те е изпитвал. Той ти намери дом, нали? Пещерният лъв е могъщ тотем, Айла. Избрал е теб, може да реши да те закриля винаги, понеже те е избрал, но всички тотеми са по-щастливи, когато имат дом. Ако го слушаш, той ще ти помага. Ще ти казва кое е най-доброто.
— И аз как ще разбера, а Креб? — попита Айла. — Никога не съм виждала Духа на Пещерния Лъв. Ти как разбираш, когато някой тотем ти казва нещо?
— Не можеш да видиш духа на тотема си, защото е част от тебе, вътре в теб е. И все пак ще ти каже. Само че трябва да се научиш да разбираш. Ако трябва да вземеш решение, той ще ти помогне. Ще ти даде знак ако изборът ти е правилен.
— Какъв е този знак?
— Трудно е да се каже. Обикновено е нещо особено или необичайно. Може да се прояви в камък, който никога преди не си виждала или корен с особена форма. Трябва да се научиш да разбираш със сърцето и ума си, а не с очите и ушите и тогава ще си сигурна. Само ти можеш да разбереш тотема си, никой не може да ти каже как. Но когато му дойде времето и откриеш знак, оставен от тотема ти, пъхни го в амулета си. Той ще ти донесе щастие.
— Ти имаш ли знаци от тотема си в амулета си, Креб? — запита със знаци момичето, като не откъсваше очи от издутата кожена торбичка, увиснала около врата на магьосника. Остави постоянно щъкащото бебе да се изправи и да отиде при Иза.
— Да — кимна той. — Един от тях е зъб на пещерна мечка, който открих, когато ме избраха за послушник. Не бе в челюстите и, ами лежеше върху камъните пред мен. Дори не го видях, когато седнах. Зъбът е идеален, не е разяден, нито износен. Това бе знак от Урсуз, че съм взел правилно решение.
— И моят ли тотем ще ми дава знаци?
— Това не може никой да ти каже. Вероятно, когато трябва да вземеш важно решение. Ще разбереш, когато му дойде времето, докато носиш амулета си, тотемът ти може да те открие. Внимавай да не загубиш амулета си, Айла. Той ти бе даден, когато бе разкрит тотема ти. В него има частица от духа ти, която той познава. Без нея духът на тотема ти не може да намери обратния път, когато странства. Ще се загуби и ще потърси дома си в света на духовете. Ако загубиш амулета си и не го намериш бързо, ще умреш.