Бяха и казали, че жените не пипат оръжията, дори и сечивата, използвани за тяхната направа, макар че Айла не виждаше каква разлика може да има между нож, с който се режеше кожа за прашка и този, с който се правеше наметка. Току-що направеното копие, осквернено от нейния допир, бе изгорено и това доста ядоса ловеца, който го бе направил, а и Креб, и Иза и дръпнаха по едно дълго конско с ръкомахания, като се опитваха да втълпят отвращение от постъпката и. Жените бяха втрещени, че изобщо подобна мисъл и е минала през ума, а свирепият вид на Брун недвусмислено говореше за мнението му. Но най-омразно от всичко бе злобното задоволство, изписало се на лицето на Брод, докато обвиненията се сипеха отгоре и. Не ще и дума, че злорадстваше.
Момичето се вторачи боязливо иззад прикритието на гъсталака в мъжете, упражняващи се на полето. Освен копията, те носеха и останалото си оръжие. Като оставим настрана възникналия на далечния край спор между Дорв, Грод и Круг за относителното предимство на копието срещу сопата, повечето мъже се упражняваха с прашки и ласа. С тях бе и Ворн. Брун бе решил, че е време момчето да получи елементарни познания за прашката и Зуг тъкмо ги обясняваше на младока.
От време на време взимаха и Ворн на учебната поляна, след като вече бе петгодишен, но през по-голямата част от времето той се упражняваше с миниатюрното си копийце, като пронизваше с него меката земя или някой гнил дънер, за да придобие усета да борави с оръжие. Вземеха ли го със себе си, той винаги се радваше, но за пръв път щяха да се опитат да научат младока на трудното умение да борави с прашка. В земята бе забит колец и недалеч от него бяха отрупани на купчина гладки, кръгли камъчета, насъбрани от поточетата на идване.
Зуг тъкмо показваше на Ворн как да държи двата края на кожената ивица и как да поставя камъчето в леката издутина по средата на една доста опърпана прашка. Беше толкова стара, че Зуг смяташе да я хвърли, когато Брун му нареди да започне с обучението на момчето. Старецът сметна, че ако я скъси според по-дребничкия ръст на Ворн, прашката още ще е годна за употреба.
Айла не откъсваше очи и урокът неусетно я завладя. Попиваше обясненията на Зуг и демонстрациите му със същото внимание като младока. При първия си опит, Ворн оплете прашката и камъчето падна. Бе му трудно да привикне да върти оръжието над главата си, за да нарасне центробежната сила, необходима да заметне камъчето. Все му падаше камъчето преди да набере достатъчно скорост да го задържи в чашката на кожената ивица.
Брод седеше отстрани и наблюдаваше. Ворн му бе протеже и Брод се радваше на преклонението на Ворн. Именно Брод му бе измайсторил малкото копийце, с което момчето не се разделяше, дори като си лягаше и пак младият ловец му показа как да държи копието, като обсъждаше с него като с равен равновесието и как да нанася удар. Но сега Ворн даряваше с възторженото си внимание по-стария ловец и Брод се почувства изместен. Бе искал той да е този, който ще научи момчето на всичко и се ядоса, когато Брун каза на Зуг да го запознае как да борави с прашка. След още няколко неуспешни опита на Ворн, Брод прекъсна урока.
— Чакай, дай да ти покажа как се прави, Ворн — направи му знак Брод, като отмести стареца настрани.
Зуг отстъпи и хвърли унищожителен поглед на нахалния младеж. Всички прекъснаха заниманията си и се вторачиха, а Брун гледаше вбесен. Не му се нравеше пренебрежителното отношение на Брод към най-точния стрелец на Клана. Той бе наредил на Зуг да обучава момчето, а не на Брод. „Едно е да се интересуваш от младока, — но това е вече прекалено“, помисли си Брун. „Ворн трябва да се учи от най-добрия, а Брод много добре знае, че не е голям майстор на прашката. Трябва да се научи, че добрият вожд знае как да използва уменията на всеки човек. Зуг е най-изкусният и ще има време да научи момчето, когато останалите сме на лов. Брод е станал прекалено надменен, твърде горд. Как да му дам по-високо положение, щом не проявява здрав разум? Трябва да разбере, че не бива толкова да важничи само защото ще стане вожд.“
Брод взе прашката от младока и вдигна едно камъче. Мушна го в джоба на прашката и го заметна към колеца. То падна преди целта. Това бе най-често срещаният проблем на мъжете от Клана с прашката. Трябваше да се научат как да компенсират ограничаващите ги стави на ръкава, които им пречеха да опишат пълна дъга. Брод се ядоса, че не улучи и се почувства малко глуповато. Взе още един камък и набързо го заметна, като искаше да покаже, че умее да го прави. Съзнаваше, че всички го гледаха. Прашката бе по-къса, отколкото бе свикнал и камъкът отиде далеч наляво и пак не стигна до колеца.