— Ти какво, опитваш се да учиш Ворн или самият имаш нужда от няколко урока, а, Брод? — заръкомаха подигравателно Зуг. — Можех, да преместя колеца по-близо.
Брод едва удържа гнева си — не му харесваше, че бе станал за присмех на Зуг и се ядосваше, че все не уцелва, след като сам бе повдигнал този въпрос. Хвърли още един камък, този път провали в стремежа си да компенсира и го запокити далеч отвъд колеца.
— Ако ме изчакаш да привърша урока с момчето, с удоволствие ще ти дам и на теб урок — зажестикулира Зуг като в позата му си личеше горчив сарказъм. — Май ще имаш нужда от такъв — Гордият старец се почувства отмъстен.
— Как ще се научи Ворн с толкова стара и скапана прашка? — избухна Брод в своя защита и захвърли кожената лента с погнуса. Никой не може да хвърли камък с това старо, износено чудо, Ворн. Аз ще ти направя нова прашка. На какво очакват да се научиш с тази старческа, овехтяла прашка? Та него дори не го бива за лов.
Това вече ядоса Зуг. Оттеглянето от редовете на действащите ловци винаги жегваше мъжката гордост, а пък Зуг не бе пожалил сили да усъвършенства умението си с трудното оръжие, за да запази поне част от достойнството си. Преди Зуг бе заемал поста на заместник вожд като сина на другарката си и гордостта му бе особено чувствителна.
— По-добре е да си старец отколкото момченце, което се мисли за мъж — опря му се Зуг, посягайки за прашката в краката на Брод.
Чак такава клевета за мъжеството си Брод не можеше да понесе и това преля чашата. Не можеше повече да се сдържа и блъсна стареца. Зуг загуби равновесие, ударът го изненада и той се строполи тежко на земята. Седна, където бе паднал, с протегнати пред себе си крака и вдиша разширеният учудване очи. Най-малко бе очаквал това.
Ловците от Клана никога не посягаха един на друг, това наказание бе запазено за жените, които не разбираха от по-тънки упреци. Бликащата енергия на младоците се изразходваше в схватките по борба под надзора на възрастни или в състезания по бягане и мятане на копие, в надпревара с ласото и прашката, които в същото време повишаваха ловното им майсторство. Умението в лова и самообладанието бяха мерки за мъжество в Клана, който разчиташе на взаимопомощта за оцеляването си. Брод бе също толкова изненадан колкото Зуг от необмислената си постъпка и щом като разбра какво бе сторил, лицето му почервеня от неудобство.
— Брод! — отрони се от устата на вожда сдържан рев. Брод вдигна очи и се сви. Никога не бе виждал Брун толкова ядосан. Вождът се приближи, като пристъпваше бавно и тежко, овладял и свел до минимум движенията си. — Тази детинска сръдня е непростима! Ако не беше и без това най-нископоставеният ловец, щях да те поставя на мястото ти. Първо на първо кой ти каза да се месиш в урока на момчето? Да не би аз да ти наредих, или пък Зуг, да упражняваш Ворн? Гняв проблесна в очите на вожда. — И това се нарича ловец? Та ти дори не можеш да се наречеш мъж! Даже Ворн показва по-голямо самообладание. Една жена дори има повече самодисциплина. Ти си бъдещият вожд, така ли ще водиш хората? Как ще напътстваш Клана, след като дори себе си не можеш да овладееш? Не бъди толкова сигурен в бъдещето си, Брод. Зуг е прав. Ти си дете, което се мисли за мъж.
Брод потъна в земята от срам. Никога не бяха го излагали тъй безмилостно, и то пред ловците и Ворн. Искаше му се да хукне и да се скрие, никога нямаше да го преглътне. Предпочиташе да се бе изправил срещу налитащ пещерен лъв, отколкото пред гнева на Брун — същият Брун, който рядко показваше гнева си, просто рядко му се налагаше. Един проницателен поглед от страна на вожда, който властваше със стоическо достойнство, умело ръководство и нетрепващо самообладание, бе достатъчен да накара всеки от членовете на Клана, мъж или жена, да скокне покорно. Брод смирено сведе глава.
Брун погледна към слънцето, после даде знак за тръгване. Останалите ловци, които се чувстваха неловко, че бяха присъствали на унищожителния укор на Брун, изпитаха облекчение, че си тръгват. Последваха в редица по един вожда, който с бърз ход се отправи към пещерата. На опашката бе Брод с все още яркочервено лице.
Айла се сниши, без да шавне, прикована за мястото си, почти не смееше да диша. Беше се вкаменила от ужас да не би да я видят. Знаеше, че неволно бе станала свидетелка на сцена, която никоя жена не би трябвало да вижда. Никога не биха порицали Брод така пред очите на жена. Независимо от предизвикателството, мъжете държаха на мъжката си солидарност пред жените. Но тази случка отвори очите на момичето за една страна на мъжете, за която изобщо нямаше представа, че съществува. Те не бяха всесилните, своеволни същества, които властваха безнаказано, както си бе мислила. И на тях им се налагаше да изпълняват заповеди, и те можеха да бъдат укорявани. Само Брун изглежда бе онази всесилна личност, която властваше над всички. Тя не разбираше, че Брун действа, принуждаван от далеч по-задължаващи неща като традициите и обичаите на Клана, неразгадаемите, непредсказуеми духове, които направляваха природните стихии и собственото си чувство за отговорност.